— Свали сандала! — заповяда Таис.
Птолемей се подчини, без да разбира нищо.
— А сега пусни ме на пода, Леонтиск! — И Таис изопна ходилото си така, че опряна на големия пръст на крака си, се завъртя на гладкия под.
— Сега разбра ли?! — подхвърли тя на Птолемей.
— С такова пръстче, ако нанесеш точен удар, може да го лишиш от потомство — засмя се Леонтиск, допивайки виното си.
Симпозиумът продължи до сутринта. Македонците ставаха все по-шумни и по-разпуснати. Александър седеше неподвижно на скъпоценното кресло на фараона от абаносово дърво със злато и слонова кост. Сякаш мечтаеше за нещо, загледан над главите на пируващите.
Птолемей посягаше към Таис с жадни ръце. Хетерата се отдръпваше по скамейката към креслото на Александър, докато великият повелител не сложи на рамото й тежката си и надеждна ръка.
— Ти си уморена. Можеш да си идеш в къщи. Лизип ще те придружи.
— А ти? — неочаквано запита Таис.
— Длъжен съм да бъда тук, както съм длъжен да правя още много неща, независимо дали искам това, или не — тихо и както й се стори, с досада отговори Александър. — Аз бих искал друго…
— Царицата на амазонките например! — каза Лизип.
— Мисля, че амазонките, посветили се на Артемис и единствено на целта да бранят своята самостоятелност, никак не са били годни да бъдат любими. И ти, царю, би изпитал само мъчения — каза хетерата.
— Но не и с тебе, нали? — Александър се наведе към Таис, пламнал като момиче.
— Аз също не съм за тебе. На теб ти трябва царица, повелителка, ако въобще може жена да застане редом с тебе.
Победителят на персите втренчено изгледа Таис и без дума да каже, я освободи с един жест на ръката си.
Щом стигнаха под сенките на дърветата, Лизип тихо запита:
— Ти си посветена от орфиците? Какво име си получила при посвещението? Много ли ти е открито?
— Малко — откровено призна хетерата. — А орфическото ми име е Тия…
Като научи за делоския философ, Лизип престана да е недоверчив и започна да й разказва, че във вътрешността на Персия той срещнал близкия на орфиците култ към Зороастър. Поклонниците на Зороастър почитали доброто в образа на мъжкото божество Ормузд, което вечно се бори със злото — Ариман. Дрехата на Ормузд е със същите три цвята на Музата: бял, червен и син. Лизип посъветва и Таис, ако отиде в Персия, да носи там трицветни ленти.
— Аз трябва да се срещна с тебе веднага щом Дарий бъде напълно победен и си уредя в Персия постоянно ателие. Ти си труден модел за един художник. У тебе има нещо, което се среща много рядко.
— Ами дали няма да остарея дотогава? — разсмя се Таис.
— Глупавичка си, ти не познаваш Александър! — отвърна Лизип. Той бе убеден, че крайната победа над персите е близка, че Александър е упорит в достигането на тази гигантска цел.
В къщи я чакаше Хезиона заедно с Неарх. Възторженият критянин поздрави Таис с небивалия успех.
— Тоя предводител на конницата, той цял-целеничък е поразен от Ерос! — със смях си припомни Хезиона. — Ти като Иполита покори знаменит герой!
Таис помоли Неарх да разкаже с какво се е прославил Леонтиск.
В битката при Исос армията на Александър била притисната в крайбрежната долина от огромни персийски сили. Конницата им, няколко пъти по-многобройна от македонската, връхлетяла от височините към брега, преминала рекичката и атакувала дясното крило на Александър, съставено от тесалийска конница.
Тесалийската конница, наистина с помощта на тракийски конници и отлични критски стрелци, под командата на многоопитния пълководец Парменион успяла да удържи крайбрежието, докато гвардията на Александър — тежката конница на „другарите“ — хетайри и щитоносци — подготвила страшния удар в центъра на персийските сили, като обърнала в бягство Дарий и осигурила победата.
За героизма в битката на крайбрежието тесалийските конници били отличени с правото първи да разграбят Дамаск. Оказало се, че в Дамаск били събрани всички снаряжения на персийската армия: коли, роби, пари и скъпоценности. Затова сега Леонтиск има много богатства. Александър го наградил заедно с другите отличили се в битката, като разпределил помежду им три хиляди таланта, заграбени на бойното поле в лагера на персите.
— Наистина може би Птолемей има повече богатства. Този военачалник е мъдър и търпелив, умее да събира и да изчаква. Аз смятам, че ще те има той, а не пламенният, като Александър, Леонтиск — завърши разказа си критянинът.
Таис само тръсна глава под лукавия и изпълнен с любов поглед на Хезиона.