— Сигурно. Но ти наистина ли познаваш вампир?
— Странен при това. Все едно. Все пак, чудя се какво ли…
— Какви други видове немрящи съществуват?
— Не съм специалист по въпроса. Може пък скъпият ни лорд Мала чука да ме пусне да му ползвам библиотеката и да го проуча.
— Ами, можеш просто да го помолиш.
— Пошегувах се — каза Влад.
— Не мога да повярвам, че Негова милост е немрящ.
— И защо не?
— Ами, защото… просто не мога.
— Разбирам — каза Влад. — През целия си живот срещаш хора, за които просто приемаш, че можеш да им вярваш, а всъщност не ги познаваш. А после изневиделица се появява някой, който те кара да повярваш, че един от тях е някакво чудовище. Аз също не бих повярвал. Най-малкото, не и без много повече доказателства от очевидното.
Савн го зяпна, без да знае какво да отвърне. Стори му се, че говори на себе си, и отново долови в гласа на източняка онази подмолна омраза.
— Така правят те. Така се измъкват винаги, защото е по-лесно да се примириш с това, което ти казват, отколкото да погледнеш в… — Усети се, че слушателят му е изтървал нишката, и млъкна.
За миг Влад се замисли, сякаш се мъчеше да оформи по-лесно обяснение. После сви рамене.
— Вярваш или не — твоя работа. Това, което искам да разбера, е какво е намислил този кучи… ъъъ, този приятел. Съвпадението е твърде голямо, както казах. Мен не може да ме убие като Юзда, но…
— Той иска да те убие?!
— И още как. Но аз съм защитен по-добре от Юзда.
— Но защо ще иска да те убие?
— Има си причини.
Савн помисли.
— И какво ще правиш?
— Де да можех да го измисля — въздъхна Влад. — Май няма смисъл да се бяга, след като нещата са стигнали толкова далече. Пък и съм му длъжник, заради Юзда.
— Длъжник ли? Ти и преди каза нещо подобно. Какво имаш предвид?
Влад сви рамене.
— Говорех по-скоро на себе си. Все пак ми се ще да разбера какво е намислил.
— Вещерството не може ли да ти каже?
— Не е много полезно да надничаш в бъдещето.
— Лошо.
— Може би.
— Е, какво все пак ще направиш тогава?
— Ще се опитам да измисля — каза Влад. — Имам си и други начини. Най-интересното е, че понякога вършат работа.
И зарея поглед някъде далече, сякаш заговори наум с невидими същества.
7.
Влад ровичкаше в купата със салатата, но ядеше малко, било защото вкусът не му харесваше или защото си мислеше за други неща. Савн си изяде салатата ако не с голямо удоволствие, то поне с добър апетит.
Савн усети, че Влад го гледа, което малко го поизнерви, докато изстискваше скъпото парче лимон върху сиренето и зеленчуците, пъхна още една шепа салата в устата си и изтри ръката си в ризата. Източнякът въздъхна.
— Знам едно място — заговори той, — където можеш да се храниш всеки ден в продължение на половин година, без да вкусиш два пъти едно и също блюдо. Място, където сервитьорите са ловки и дискретни: изобщо не ги забелязваш, но блюдото пред теб винаги е пълно и в чашата ти има вино. Където помещението е тихо, ведро и подредено с вкус, за да привлича вниманието на госта към насладите за езика. Където разядката е свежа, блазнеща и възбужда сетивата като първите любовни милувки. Където плодовете са сладки и сочни, или тръпчиви и хрупкави, и допълват сиренето, както салатата допълва хляба — с благоговение и радост. Където изборът на вина може да задоволи всякакъв вкус и в същото време те са подбрани нежно и грижливо. Където всяко месо е приготвено с почитта, която заслужава, и е оставено да разкрие уханието си в естествените сокове, които са му дали боговете, с много тънки нотки чубрица, джинджифил и естрагон, само за да насочат вниманието на небцето към съкровените радости, присъщи единствено на тази мръвчица. Разбираш ли за какво ти говоря? Място, където гъбата и лукът се вихрят в танц с глътките вино и с пиперчето в сосовете, от които небцето пламва, а сладкото в края на вечерята е бис на една сърдечна симфония. Където…
— Храната тук май не ти харесва много — каза Савн.
— … цари тишина и покой, само с беседата, която се лее като виното от бутилката, леко и естествено, а всичко останало, като оставим настрана звуците на пиршеството, е тишината, дължима на тази прелестна храна, за да…
— Музика няма ли? Мислех, че в най-добрите кръчми има музика.
Влад въздъхна и се отърси от унеса си.
— Не, музика няма. Не обичам музика, когато се храня. Макар че — добави той — трябва да призная, че тук музиката ще е добре дошла. Поне ще те развлече малко.