Каквато и магия да беше разнесла вестта, хората започнаха да се стичат в къщата на Тем още преди певицата да приключи разговора си с него, сигурно за да си уговори стая и храна в замяна на песните и историите, новините и клюките, които щеше да предложи.
— Ще трябва да поговоря с нея, но по-късно — каза Влад.
— Защо?
— Странстващите певци знаят доста неща.
— Но тя дали ще се съгласи да говори с теб?
— Защо не? О, защото съм източняк ли? Предполагам, че това няма да е проблем.
Савн понечи да го попита защо, но бързо се отказа. Май вече се беше научил да предусеща кога стига до тема, която източнякът не иска да обсъжда. Певицата приключи краткия си разговор с Тем и със смайващо свенлива усмивка към всички присъстващи тръгна към стаите, заделени от Тем за пътници.
Тем се окашля и обяви:
— Ще се върне след няколко минути и ще ни посвири, след като се освежи.
Това като че ли зарадва всички. В къщата на Тем продължиха да прииждат още и още гости.
А докато влизаха, Савн забеляза, че мнозина, може би повечето, поглеждат към него, как е седнал с източняка, и бързо извръщат поглед. Успя да долови нещо подобно на отвращение на лицето на Файри, а тъмнокосата Лоува, която седеше до Файри, сякаш го гледаше леко озадачена. Лан и Тък седяха на друга маса с няколко свои приятели и макар Тък да гледаше в масата пред себе си, Лан сякаш за миг погледна Савн с неприязън.
За пръв път той сериозно си зададе въпроса дали е редно да го виждат толкова често с Влад. Влад го гледаше с лека насмешка и Савн се зачуди дали не чете мислите му. Но източнякът си замълча, а и след малко странстващата музикантка се върна.
Беше си облякла широка чиста бяла блуза със зелено везмо и тънък зелен клин. Косата й беше кафява, прибрана в скромна прическа, но издаваща все пак благородство, а очите й бяха много тъмни — в ярък контраст със светлото й лице и облекло. Носеше двата си инструмента, които постави на масата в ъгъла, набързо разчистена за нея. Зъбите й бяха хубави и бели — видяха се, щом се усмихна.
— Здравейте, приятели — заговори тя с мелодичен и звучен глас. — Казвам се Сейра. Свиря на тръстикова флейта и на корду, пея и дори знам няколко истории. Ако има и нещо за пиене пред мен, мога да ви изсвиря нещо.
Пиенето се появи много бързо. Тя се усмихна благодарно, отпи от каквото там й бяха сипали и капна малко от течността по мундщука на дългата черна флейта.
— Какво прави? — прошепна Савн.
Влад сви рамене.
— Сигурно е добре за флейтата. Няма да си я разваля нарочно, нали?
— Не съм виждал такъв инструмент досега.
— И аз.
— Интересно как ли звучи.
Този въпрос бързо намери отговора си, щом от черния инструмент се изтръгна нисък, плътен и щедър звук, който бързо изпълни помещението от ъгъл до ъгъл. Продължи един-два пъти нагоре и надолу по стълбицата и достигна далеч по-високи и по-ниски тонове, отколкото Савн можеше да допусне. След това музикантката засвири някаква мрачна, лишена от ритъм мелодия, която Савн не беше чувал никога. Той се отпусна да се наслади на музиката. Влад гледаше странстващата музикантка с безизразно лице.
Тя седеше на масата, отпуснала единия крак на стола, и потупваше бавно с него, въпреки че Савн не можеше да долови ритъм, който да си тактува. След като мелодията свърши, засвири друга, този път по-обикновена, и макар Савн да не можеше да си спомни името й, беше много позната и като че ли зарадва всички гости на Тем.
След като посвири още малко с флейтата, тя вдигна другия инструмент, бързо го настрои и с израз на мила невинност запя скандално мръсната песничка „Не вярвам на овчаря, не вярвам на крадеца“, в която макар да не се казваше нищо пряко, се намекваше за нрава й и за удоволствия, които за Савн изглеждаха невъзможни. Всички затропаха по масите, почнаха да се смеят и да поръчват на Сейра още пиене.
След това вече бе спечелила публиката и когато запя една стара, мила балада за Чалара и Ауири, всички завъздъхваха и се отпуснаха, за да се потопят в музика и чувства. Пя и им свири така около два часа. Савн хареса звучния й глас; избираше хубави песни; имаше и истории, които той никога досега не беше чувал, както и такива, които му бяха познати като лицето на сестра му.
В един момент Сейра стана и се поклони на цялата гостна, ама го направи така, че все едно поклонът й беше към всеки присъстващ мъж или жена. Савн се усети, че свири с уста и тропа по масата като всички.