— Всички сте много очарователни и мили — каза Сейра. — С ваше позволение, ще трябва да похапна, а след това, ако желаете, ще ви посвиря още малко вечерта и ще ви разкажа какви новини ви нося.
Всички в къщата на Тем го желаеха, и още как. Сейра отново се поклони за комплиментите и грижливо си прибра инструментите.
Едва сега Савн се сети за седящия до него източняк и го попита:
— Хареса ли ти музиката?
— Мм? А, да, не беше лоша — отвърна Влад. Гледаше вторачено музикантката, но мислите му сякаш бяха някъде другаде. Савн реши да не пита за какво мисли; отпи от разреденото си с вода вино и се огледа. Отново забеляза, че някои се озъртат крадешком било към него, било към Влад или към двамата.
Савн отпи бавно и остави ума си да се зарее, докато, може би след четвърт час, Влад изведнъж стана.
— Ще лягаш ли? — попита го Савн.
— Не. Искам да си поговоря с тази музикантка.
— Аха.
Влад тръгна към нея. Савн стана и го последва.
— Добър вечер, милейди — поздрави Влад.
Дамата го изгледа за миг намръщено, но отвърна:
— Добра да е и за вас.
— Казвам се Влад. Може ли да поговорим? — Докато го казваше, като че ли й показа нещо в ръката си. Савн погледна лицето й и видя как очите й за миг се разшириха.
После тя се овладя и каза:
— Не ще и дума. Моля, седнете. За мен е истинско удоволствие да се запозная с вас, Влад. Кой е приятелят ви?
— Моят… — Влад се обърна и Савн разбра, че източнякът не е забелязал, че идва с него. За миг като че ли се ядоса, но само сви рамене и каза: — Това е Савн.
— Здравей, Савн.
Савн намери сили да отвърне учтиво:
— Здравейте, милейди.
— Двамата ще ми окажете ли честта да седнете при мен?
Седнаха и Влад каза:
— Моля, приемете комплиментите ми за чудесното представление.
— Благодаря ви — отвърна тя и се обърна към Савн: — Останах с впечатлението, че музиката ви хареса много?
— О, да — отвърна Савн, макар да се учуди дали репликата на дамата не съдържа намек, че е забелязала колко малко внимание бе отделил всъщност Влад на музиката й. И да беше така, Влад с нищо не показа, че го е разбрал.
— Да започнем поред — каза Влад и й връчи късче хартия, сгънато така, че Савн не можеше да го прочете.
Дамата от дома Исола го погледна, прибра го в кесията си и се усмихна.
— Добре, милорд. Е, кажете какво мога да направя за вас? „Милорд? — удиви се Савн. — Как може да нарича един източняк «милорд»?“
— Имам няколко въпроса към вас. Вероятно можете да им отговорите, вероятно — не.
— Във всеки случай ще се опитам — отвърна дамата-менестрел.
— Познавате ли барон Мала чука?
— Да, разбира се. Вчера му изнесох концерт.
— Чудесно. — Влад замълча и погледна към Савн. — Мисля си дали няма да е по-добре да се върнеш на масата ни, Савн. Много държа това да е лично, ако нямаш нищо против.
— Нямам нищо против — излъга Савн, стана и много вежливо се поклони на дамата. — За мен беше чест да се запозная с вас, милейди.
— И за мен беше удоволствие, Савн — отвърна тя.
Докато се връщаше към масата, Савн отново усети, че всички или го гледат втренчено, или старателно отбягват да го погледнат. Озърна се към приятелите си и този път нямаше грешка: Корал, който уж говореше с останалите, в същото време му хвърляше погледи, изпълнени с нескрита омраза.
Усещането, че се е превърнал в център на враждебното внимание на всички, изведнъж го обзе толкова силно, че не можа да стигне до стола си, обърна се неволно и закрачи към вратата.
А след като стигна до нея, побягна.
Колко дълго бяга и накъде — не разбра, но накрая се намери легнал в меката трева на един хълм. Взираше се в мъртвото нощно небе и вдишваше мириса на сухи есенни листа.
Опита се да прецени поведението на приятелите си, но не можа. Опита се да разбере собствената си реакция, този панически бяг, но умът му боязливо избягваше темата.
Помисли да се върне в къщата на Тем и да помоли приятелите си да му обяснят какъв е проблемът. Но ако го направеха? Ако, както беше почти сигурен, започнеха да го корят, че се е свързал с източняка? Какво щеше да им каже?
И между другото, защо наистина прекарваше толкова много време с източняка?
Стана и се огледа. Намираше се западно от селото, недалече от дома на майстор Знахаря и много близо до пътя. Пътят към дома щеше да го отведе покрай къщата на Тем. Помисли дали да не заобиколи, но се наруга за страхливостта си.
Изкачи се на пътя и зави към селото. Беше късно и Ма и Та щяха да започнат да се безпокоят за него. Затича. Мина покрай къщата на Тем. Беше тихо и си помисли дали да не влезе, но бързо отхвърли тази мисъл — не му се искаше да се сблъсква с приятелите си — не и преди да е решил какво да им каже.