Издължената му сянка, хвърляна от лампата пред къщата на Тем, пълзеше пред него по пътя, докато не излезе от купчината къщи на така нареченото „село“. Щом тя изчезна, Савн едва не се сблъска с някакво неясно тъмно петно, което изведнъж изникна пред него. Спря се, а петното се разсипа на няколко, може би три или четири отделни петна, по-тъмни от нощната тъма наоколо. Вдиша няколко пъти и разбра, че са хора.
Паниката, която го беше обзела преди, изведнъж се върна, но този път той реши да не й се поддава. Ако беше само плод на въображението му, щеше да е глупаво да побегне. А ако не беше, бягството сигурно нямаше да помогне.
— Здрасти — подвикна той. — Не мога да видя кои сте.
Чу се тих смях и стомахът му се сви, щом разбра с отчайваща яснота, че страхът му е съвсем оправдан.
— Кои сте вие? — попита той. Мъчеше се да измисли как да се измъкне от бедата.
— Приятелите ти — отвърна му глас и той позна, че е на Корал. — Приятелите ти, и искаме да разберем защо не си ни представил още на новото си приятелче?
Савн усети, че му е трудно да преглътне.
— А… искате да ви запозная с него? Ами добре. Искам да кажа, той е свестен. Ще ви хареса. Защо не идем…
— Млъквай — прекъсна го Корал и в същия момент някой го бутна.
— Корал!? Виж, аз…
— Млъквай — повтори Корал.
Блъснаха го отново, този път толкова силно, че падна. Това предизвика нов смях. Зачуди се кои ли още са с Корал. И му стана неприятно като си помисли колко едър беше Лан.
Помисли дали да не се опита да побегне, но от тримата все един щеше да го хване и сигурно щеше да стане още по-лошо. Надигна се бавно. Мъчеше се да измисли какво да направи и не можа.
Корал го нарече с някаква обидна дума и зачака. Савн не предприе нищо. Проснаха го отново на земята и той пак се надигна. Помисли дали да не им отвърне, но не можа да се насили — някаква част от него продължаваше да се надява, че само ще го посбутат още няколко пъти и ще им мине, макар да съзнаваше, че тази надежда е напразна.
Момчето до Корал го нарече с друга обидна дума и Савн позна гласа на Лан. Предположи, че третият трябва да е Тък, и след малко това се потвърди.
Стоеше между тримата и му се струваше, че всичко това не се случва наистина. После някой го блъсна отново и всичко това продължи замайващо дълго, докато не падна отново на земята. Зачуди се какво ли щеше да стане, ако просто останеше да лежи, и реши, че сигурно ще почнат да го ритат. Бавно се надигна и някак разсеяно си помисли дали го виждат достатъчно добре, за да го ударят.
Тогава някой го фрасна с юмрук в корема, изкара му въздуха и той се сви на две. „Което отговаря на въпроса“, вяло си каза Савн. Чувстваше се вече все едно, че е някой друг и гледа сцената отстрани.
— Я го остави на мен — каза Лан и Савн зачака.
Съешникът й се опитваше да й каже, че има проблем, а тя не можеше да разбере какво има предвид. Разбираше само първата част — че има проблем, но не и какъв е. Опита се да му каже това и той на свой ред се обърка.
Двамата закръжиха високо в небето.
След малко той все пак успя да й го предаде, макар да не можа да й обясни защо той, или по-скоро Даващия, иска да го направят. Тя не възрази, въпреки че не й стана ясно как ще различат единия от останалите.
Съешникът й, изглежда, смяташе, че това е без значение, че нещата все едно ще се изяснят от само себе си. Това беше донякъде объркващо, но тя му се довери.
Той я поведе в небето, под мътната пелена.
На земята един сив рис бродеше в нощта, изоставил леговището с малките си. Тя привлече вниманието му към това, но той настоя, че първо трябва да се свърши другото, каквото и да беше то.
Стигнаха до някакво място и в тъмното тя успя да открои няколко животни, също като Даващия, скупчени едно до друго като в стадо.
Закръжиха над тях и след малко едно започна да се откроява от останалите — или искаха да го прогонят, или да се съешат с него, или заради нещо друго. Този ли е? Единият? — зачуди се тя.
Не, всички останали.
Добре. Сега ли?
Сега.
Двамата полетяха надолу. Тя усети как крилете й зацепиха въздуха и изведнъж се озова близо до един от тях, лицето му, пребледняло и грозно, бе пред очите й…
И, настоя съешникът в ума й, няма да хапем. Как можеше да не хапе? Как?
Е, добре, заради него щеше да се постарае.