Остави чувала до другите. Усети, че Полий е застанала зад него. Та погледна чувала, усмихна му се и Савн усети, че му отвръща с усмивка.
— Това е — каза Полий.
— Е — каза Та, надигна се и коленете му изпукаха. Отри длани в крачолите си. — Донесете бутилката тогаз. Знаете къде е.
„Вече е стар“, изведнъж си помисли Савн. Но и тази мисъл бе някак далечна.
— Ма я приготвя — каза Полий. — Тук ли ще я изпием? — Огледа пълния с чували навес. Миризмата на ленено семе бе натежала във въздуха.
— Защо не? — отвърна Та. — Е, можем и на въздух да излезем.
„Колко странно — помисли си Савн, — че никой от тях не мисли, че се държа необичайно. Дори Полий не го забеляза, докато работехме. Може би изобщо не се държа странно. Може би само се чувствам странно и никой от тях не може да го забележи“.
Ма излезе с бутилката и четирите специални чаши, върху сребърен поднос. Разви гърлото, махна восъка и я връчи на Та да налее. Савн знаеше съвсем точно какво гласи надписът върху избледнелия зелен етикет и неволно се зачуди кой ли е изписал етикета… Дали го беше направил там, където е направено виното? Кой бе направил бутилката? Дали живееше в някой голям град? Дали се беше чудил кой ще купи тази бутилка и кой ще я изпие?
„Впрочем — помисли си Савн, — къде ли отива всичкият този лен? Този последен стрък, който отрязахме, с него какво ще стане? Дали нишката ще бъде захвърлена, или от нея ще стане платно? За какво ще се използва? За чаршафи? Може би за рокля на някоя дама? Коя ще я носи? Семето ще стане на масло и после ще отиде в зимника, ще се прибере в бурета и ще замине нанякъде. Кой ли ще използва тази бучка масло? И за какво? Сигурно ще иде за ленен фураж, за храна на стоката. А може да я дадат на Негова милост, да я продаде“.
Негова милост…
Възможно ли беше наистина да е немрящ?
Савн потръпна и чак сега си даде сметка, че вече е вкъщи, сгушен с Ма, Та и Полий, и че ритуалът с пиенето е свършил, и усети смътна тъга, че не го беше забелязал — знаеше, че е участвал, само по тръпчивия вкус на езика си, хладната глина в ръката и смътния кръг от полузабравени слова, прошепнати в ухото му. Спомни си края на жътвата през всички тези години и спомените се сляха като сълзи, канещи се да бликнат от очите му, но дори и тази тъга бе някак отдалечена от мястото, в което се носеше, в самия център на чувствата си, но отделен от тях.
— Не мога да повярвам, че свърши — промълви той.
— Ха — каза Ма след като отпи, седнала върху възглавничките си в къта под плевника. — За вас може да е свършила, ама нас още ни чака…
— Остави, Ма — спря я баща му. — Трудното мина и децата могат да се порадват днес.
Савн се зачуди дали пак щяха да са „деца“, когато навършеха първите си хиляда и си имаха свои деца. Сигурно. Отбеляза си може би за стотен път, че няма да се отнася като с малки към собствените си деца, след като навършат шейсет. Е, седемдесет може би. Като си помисли човек, той самият беше доста малък на седемдесет.
След като се нахраниха, за което този път си позволиха много време, без за нищо да бързат, и след като измиха чиниите, Савн и Полий излязоха да се поразходят из някогашната градина, да поскачат от камък на камък и да поиграят на камъчета и тухлички. Полий бъбреше колко се била схванала и как изобщо не го била забелязвала, докато работели, и колко било срамота, че докато жътвата свършела, вече ставало късно за плуване, и дали помнел оня пуловер, дето си го била плела цяло лято, и смятал ли, че цветът му ще й отива. Савн каза, че това било първата жътва, след която не се чувствал схванат, и го приписа на това, че по-голямата част от лятото беше изкарал в шетане в къщата на майстор Знахар, и че той също с удоволствие би поплувал, ако можело, и познавала ли Полий Лоува, и какво мислела за нея.
Беше общо взето една от най-хубавите утрини, които бе имал от цялото лято, и Савн се натъжи, че някак не може да й се зарадва.
Чу как Полий предложи да отидат този път по-рано в къщата на Тем — чула, че снощи била пристигнала менестрелка. Савн се съгласи, без да се усети. „Къщата на Тем? Да, менестрелката ще е там. И Влад ще е там, и сигурно Корал, Тък и Лан. Защо не ме е страх?“
Ма и Та не възразиха да тръгнат рано.
Какво беше казал Та? Нещо колко добре са се справили тази година. Савн сложи големия котел на огнището да сгрее вода за себе си и Полий, а после стоеше на вратата, гледаше стърнищата на ожънатите ниви и малко по-късно си даде сметка, че е с чисти дрехи и че косата му мирише на сапун. Полий казваше, че била готова да тръгват и го питаше дали и той е готов.