Играта на мечовете можа да види само за миг — трима войници срещу източняка, и четирите оръжия сечаха, мушкаха и свистяха като движения от някакъв страховит и красив танц, а когато един от тях се хлъзна напред и промуши Влад дълбоко в бедрото, това също му се стори някак предвидено и необходимо.
Илюзията свърши, когато Влад изведнъж залитна и падна сред масите и столовете. В същия миг един от войниците падна на гръб и се преобърна. Отначало Савн помисли, че е ранена ръката му, но после осъзна, че се е хванал за гърлото, ужасно разпрано. Видя го как пада и му призля.
А после две познати крилати фигури нахлуха в помещението и налетяха в гърба на двамата все още останали войници, а от другия край на стаята дойдоха още двама.
Савн помнеше, че си помисли много ясно: „Е, и да имах някакви съмнения за джерегите, вече се решиха“.
В следващия миг из въздуха свистяха мечове, а после всичко спря изведнъж и двата джерега отново излетяха, през вратата.
Един от войниците каза:
— Къде се дяна той?
Друг каза:
— Доведете лечителя!
Трети каза:
— Много е късно за Тевит.
Савн се взря в мястото, където доскоро беше лежал Влад и където имаше само няколко червеникави петна; след това, без да мисли нито за ранените войници, нито за изплашената си сестра, се обърна и излезе през вратата. Зави зад къщата на Тем и се скри зад конюшните разтреперан.
9.
Чу топуркането на излизащите от къщата на Тем. Изчака още малко за всеки случай и се върна. Полий седеше на мястото си, стъписана и пребледняла от страх. Ранени и мъртви вече нямаше, а Тем бършеше с парцал кръвта по пода.
Седна до Полий и забеляза, че ръката му трепери. Скри я в скута си под масата. Тя му каза, сякаш не се беше случило нищо особено:
— Няма ли да закъснееш за майстор Знахар?
— Сигурно.
След малко го попита:
— Защо избяга?
— Уплаших се.
— И аз.
— А защо не избяга?
— Твърде уплашена бях, не можех да помръдна.
— Сега добре ли си?
— Мисля, че да. Но още треперя.
— И аз.
Савн забеляза, че са влезли няколко души, привлечени от случилото се като от някаква непонятна магия. Говореха си тихо и сочеха прекатурените маси и столове, които Тем беше почнал да изправя.
— Трябва да се прибираш вкъщи — каза Савн.
— Да — отвърна Полий. — Ти ще ходиш ли при майстор Знахар?
— Да, ще… Не знам. Искам само да поседя малко.
Очите на Полий изведнъж се ококориха.
— Нямам търпение да го разкажа на Слий!
И докато Савн успее да отвърне нещо, или дори да се сети какво да каже, вече беше станала и тичаше през вратата.
След като помисли малко, той стана и отиде при Тем, който беше приключил с чистенето на пода, и го помоли за храна. Тем му даде и голяма торба, в която да я сложи. Не прояви любопитство за какво му е на Савн тази храна, а може би също беше толкова стъписан от случилото се, че умът му се беше размътил. Взе и една кана с вода, запечата я с восък и я напъха в торбата с яденето, като я сложи на дъното, да не смачка всичко останало.
Савн се измъкна през задната врата и намери една празна стая, от която взе кърпа, чаршаф и одеяло. Влад щеше да може да плати на Тем за всичко това, стига да…
Излезе и почна да се чуди къде да търси. Влад явно се беше телепортирал и го беше направил по-бързо, отколкото Савн можеше да допусне, че е възможно. Колко време му беше отнело? Всъщност не знаеше — всичко се беше случило съвсем бързо. Но със сигурност беше по-бързо от предишния път.
Какво беше казал Влад? Нещо за когато бързаш… Да, беше за подготвяне на място, където да се телепортираш. Място, което можеше да е къде ли не; нямаше как да го знае…
Изведнъж си спомни първата си среща с източняка, застанал до Витите камъни, как драскаше нещо по земята с камата си.
Но беше казал, че е вещерство.
Но определено можеше да лъже.
И Савн се затича по пътя за имението, сигурен, че ще намери Влад. И докато тичаше, си даде сметка, че няма представа защо се въвлича във всичко това, и се зачуди също така за тежката торба, която беше помъкнал — тупаше го по бедрото и му пречеше да тича. Премести я в другата си ръка, преметна я през рамо и щом изкачи хълма, тръгна надолу по дългия криволичещ път към Витите камъни.
„Защо правя всичко това?“ — зачуди се и отговорът дойде още с въпроса.