И като че ли беше така. Не само белият му дроб изглеждаше пробит, но сякаш и вратът му беше скършен — вените и гръклянът изпъкваха ужасно от гърлото, под някакъв нелеп ъгъл, към лявата му страна.
Освен това мърмореше, но с някакви несвързани звуци, пъшкания и хрипове, сякаш беше изгубил способността да оформя думи. Ръцете и торсът му помръдваха немощно и без някаква явна цел. Ужасна скръб изпълни Савн — беше убеден, че майстор Знахар щеше да може да го изцери, въпреки разкъсания дроб и скършения врат, но самият той просто не знаеше достатъчно. Ако майстор Знахар беше тук, щеше да…
Савн се намръщи. Ако вратът на Влад наистина беше прекършен, щеше ли да може да мърда така? Опита се да си спомни какво му бе казвал майстор Знахар за подобни наранявания, помнеше, че е чувал за нещо такова. Майсторът му беше говорил за врата като за поток, който подхранва ума, и че ако гръбнакът бъде прекършен, то мозъкът ще започне да гладува от липса на мисли. Може би точно това бе имал предвид — точно така щеше да се държи едно тяло, когато няма мисли, които да направляват действията му. Ужасно.
И точно тогава, сякаш за да подчертае ужасната гледка, безсмисленото бълнуване на Влад спря и Савн чу ужасен хрип, който се изтръгна някъде от тялото му.
Щом Влад забълнува отново, Савн се зачуди какво може да е причинило този всмукващ звук. Ако дробовете му бяха разкъсани, това сигурно щеше да се обясни с вдишания въздух, но щеше ли да звучи така? Сигурно. И все пак…
На колана на Влад имаше кама. Той я измъкна и един от джерегите му изсъска.
— Млъкни — каза му Савн разсеяно, разпра с ножа елека до кръста, разтвори го и откри гърдите, обрасли с къдрави тъмни косми. Нормално ли беше това за източняците? Бързо отстрани тази мисъл, защото веднага видя раната — някъде по средата от дясната страна на Влад. Нямаше чак толкова кръв — Савн почти съжали, че не е повече, за да не вижда ужасно зейналата розова тъкан — но това, което продължаваше да се цеди, кипеше на пяна.
Дъхът на Влад продължаваше да излиза рязко и плитко. Странното обаче бе в това, че само едната страна на гръдта — лявата страна, далече от раната — се вдигаше и смъкваше. И това, което притесни Савн покрай странното движение на гръдта, бе, че беше виждал или чувал за нещо такова.
Къде? И кога?
Погледна отново лицето на Влад. Беше посивяло, но не повече, отколкото допреди малко. Погледна отново гърдите му, лявата страна, която се вдигаше и спадаше рязко, и дясната, която почти не помръдваше. Беше му сякаш познато и в същото време — съвсем ново. Затвори очи и се помъчи да си спомни думите на майстор Знахар.
— Намерих го, защото го търсех. Не можеш да го видиш лесно…
Не можеше да е това, защото това можеше да се види лесно.
— Търсех го, защото намерих счупено ребро. А реброто го намерих, защото то беше ранено в хълбока.
Чакай малко. „То?“
— … нещо, което лесно можеш да видиш у едно прасе. — Да! Свинята-майка на Качуларя, намушкана от козата им. Цели десет минути Качуларя се беше молил на колене на майстор Знахар да я прегледа, защото Израждащия беше заминал някъде, и майстор Знахар най-накрая се беше съгласил, само защото реши, че Савн може да научи нещо полезно. — Много приличаме на свинете отвътре, Савн — беше му казал майсторът, при това без никакъв намек за шега. Да.
Влад продължаваше да бълнува. Савн се постара да не му обръща внимание, за да си спомни какво беше казал майсторът. Не беше чак толкова отдавна.
— … пробиваш дупка в сърдечната кухина, тъй че дробът се е смъкнал… не, не сърцето, сърдечната кухина, където са сърцето и белият дроб. Същото може да се случи и с човек. Ще го научиш някой ден. Бягай сега ми донеси една бутилка със запушалка и ще видиш какво мога да направя с две тръстики. Добре, че е свиня — дробовете им са същите като нашите, което ти казах вече преди половин час, само че сигурно не си ме слушал, както обикновено. И това ще го научиш някой ден. Хайде тичай, преди това миризливо животно да ми умре и да ме изложи.
Всичко, което стана по-нататък, се върна в ума му, а с него — и смътната надежда. Имаше водата, която бе донесъл, за да пие Влад и за да отмие от раната Демоните на треската, разполагаше дори с восъчната запушалка, но нямаше тръстика, нито нещо, с което да я замести; нито едно от растенията, които вирееха наоколо, не беше кухо и достатъчно широко, за да свърши работа, а щяха да минат часове, докато се добере до реката и се върне. Влад едва ли щеше да преживее толкова.
Погледна сабята до Влад. Ако беше куха, щеше да е идеално: дълга и гъвкава…
Зяпна празната ножница на бедрото на Влад. Дали беше направена добре? Савн беше пил от кожен мях; кожата със сигурност можеше да задържа вода.