— Готово — каза на джерега. Съществото го гледаше мълчаливо.
Савн поднесе внимателно кръпката над раната, почти в същия момент успя да измъкне импровизираната тръба и плесна плата отгоре.
Влад простена веднъж, но за щастие не започна да се мята. Савн изгледа внимателно движението на гърдите му — издигаха се и се спускаха равномерно. Задържа кръпката на място и взе по-дългите ивици, за да ги увие около тялото на източняка.
Един проблем, който не бе предвидил, беше колко ще е трудно да прекара плата под гърба на Влад, като в същото време внимава кръпката да не се изплъзне от раната, което щеше да отвори сърдечната кухина и щеше да се наложи да повтори всичко отначало. Накрая трябваше за миг да пусне кръпката, но за щастие восъкът я задържа достатъчно дълго върху кожата, докато Савн пъхне ивицата плат под Влад. После уви още две платнени ивици около Влад и ги стегна, колкото можа.
Накрая издиша все едно, че беше сдържал дъха си през цялото време, и каза:
— Не мога да повярвам, че го направих.
Изправи се, олюля се и се подпря на близкото дърво. Забеляза, че ръцете му треперят. Беше глупаво. Защо трябваше да треперят сега, след като всичко бе свършило? Е, все пак добре, че не бяха се разтреперили по-рано.
По-малкият джерег му изсъска сърдито. Като че ли гледаше напрегнато левия крак на Влад, където кръвта се беше просмукала през крачола му.
— О — каза уморено Савн. — Да. Е, едва ли кърви чак толкова много, иначе щеше вече да е умрял.
Джерегът обаче му изсъска отново. Савн въздъхна и се върна при Влад, сряза крачола му, дръпна го и откри раната, която продължаваше да кърви, макар и не толкова обилно. Наплиска я с вода, за да може да я разгледа по-добре, както и за да махне Демоните на треската от нея.
Малкият джерег го гледаше напрегнато, сякаш очакваше от него да му докладва за видяното.
— Самият прорез е плитък — каза му той, подражавайки на гласа на майстор Знахар, — но белегът ще остане от коляното до глезена и ще трябва доста плат, за да го покрия. Дано да ми стигне — добави на себе си. После забеляза колко се е накървавила водата и реши да намери някой поток и да вземе чиста вода, щом си почине.
Влад продължаваше да бълнува. Савн се увери, че дишането му е добро и че гърлото му се е изправило, след което наряза останалата част от чаршафа на ивици. Чудеше се защо гърлото му се беше изкривило толкова странно и какво го беше накарало да се оправи. Трябваше да попита майстора за това.
Майстор Знахар несъмнено щеше да реши, че днес е изкарал деня си добре в изучаването на бъдещия си занаят, но Савн нямаше намерение да му разказва.
Огледа за последен път Влад. Доколкото можеше да прецени, източнякът щеше да се оправи; дори беше спрял да бълнува. За миг Савн се взря в него, удивен от това, че беше толкова близо до смъртта само допреди няколко минути, а ето че сега спеше кротко, все едно че нищо лошо не го беше сполетяло. Изпита необяснимо притеснение, сякаш здравето на Влад се подиграваше с цялата работа, която бе свършил. „Така и няма да разбера как са сглобени хората“, промърмори си той.
Тя кацна на ниския клон на един от близките салкъми и загледа любовника си, очаквайки да й даде знак да убива. Но такъв знак не дойде.
Битката, в която се беше включила преди малко, й донесе радост, но когато Даващия пострада, любовникът й нададе писък, сякаш самият той беше ранен. Съжаляваше, че не разбра заради какво бе цялата битка, след като сякаш никой не държеше да изяде никого, но с това вече бе свикнала. Съжаляваше също така, че любимият й така и не можеше да реши веднъж завинаги дали мекият долу е приятел, или враг.
Любимият й продължаваше да го гледа напрегнато и тя долавяше настроенията му — ту подозрителност, ту насмешка, ту нещо много подобно на дружелюбие — но все някак колебливо, и никакво твърдо решение. Зави нетърпеливо опашка, но той не забеляза, а след това изведнъж разбра, че Даващия ще живее. Това я изненада, въпреки че така и не си беше дала сметка как е разбрала, че ще умре.
И точно в този момент любимият й изведнъж се обърна, полетя и кацна до нея.
Е, добре, нека мекият да живее. Дано той или Даващия скоро да им дадяха някаква храна. Беше гладна и мразеше да ловува.
10.
Савн забеляза, че сенките са се удължили, и се зачуди дали не е заспал, седнал с гръб до дървото. Всичко беше съвсем притихнало. Провери дишането на Влад, което си беше в ред, а после огледа превръзката на крака — беше подгизнала. Махна я и прегледа раната. Вече не кървеше — поне не и докато махаше превръзката. Знаеше, че има начин да се сваля превръзка, без раната да закърви отново, но не можеше да си го спомни. Ядоса се, че можа да се справи с нещо толкова сложно като това да накара дробовете на Влад да заработят отново, а не можеше да си спомни как се превръзва една нищо и никаква рана.