Майстор Знахар изсумтя и се приближи.
— Така значи говориш на майстора си, а? — Но не изчака отговора му. — Не го познавам тоя източняк и нищо не ми е направил, тъй че защо да го трепя? Е, а ти защо?
Савн отвърна, без да съзнава какво говори:
— Искам да му помогна.
— Хм. Така и предположих. Защо?
— Ами, защото… Не знам. Спасих му живота, а ако го намерят…
— Спасил си му живота?
— Да, майсторе. Той беше ранен.
— Я ми разкажи.
Савн описа накратко и колкото можа — смислено боя, обясни за необичайната рана и описа какво беше направил с нея.
— Хмм. Не е зле. А направи ли ритуалите против инфекция?
— Не много добре, майсторе. Всъщност не ги знам още добре, а и билки нямах.
— Хмм. Тогаз бъди сигурен, че демоните вече са го хванали.
— Мисля, че най-лошото за него мина…
— Не и ако е пламнал отвътре.
— Но аз не мога да го преместя, а и ще му трябват одеяла, тъй че…
— Тъй че нищо. Можем да намерим нужните билки по пътя, стига да тръгнем веднага, докато още е светло.
— Да тръгнем ли, майсторе?
— Ще ни трябват и факли.
— Факли?
— В пещерите е тъмно, а по-безопасно място не мога да измисля. В къщата на Витията има факли, ама предпочитам да си взема от моите, да не би да не е тръгнал с другите — не мисля, че ще издържиш на въпросите му. Изчакай ме тук да ги взема. После ще идем да видим какво можем да направим за този твой приятел.
11.
Майстор Знахар, за изненада на Савн, го поведе из гората по пътеки, за чието съществуване Савн изобщо не беше знаел. Винаги беше приемал, без много да се замисля, че никой на възраст над деветдесет години, освен може би ловците, няма да познава добре горите. Представата, че майстор Знахар познава или най-малкото помни гората край селото, го смая.
Вървяха бързо, въпреки няколкото спирания, за да наберат пирей и бъз, и намериха Влад още преди да се е мръкнало. Двата джерега засъскаха подозрително на майстор Знахар, който отскочи и замаха с ръце, сякаш искаше да ги прогони. Те не помръднаха, а продължиха да го гледат втренчено, сякаш се чудеха какво иска да постигне със странните си жестове.
— Всичко е наред — каза Савн. После повтори думите си, този път към джерегите. Усети, че майсторът го гледа, но джерегите се успокоиха, приближиха се до Влад и ги загледаха злобно.
— Като ни остане време — каза майстор Знахар, — ще трябва да ми обясниш това. — После коленичи до източняка. Вдигна бавно ръката му, без да откъсва поглед от джерегите. Те не помръднаха и майсторът пипна челото и бузата на Влад и се намръщи. — Струва ми се, че гори — каза той, — но не знам как е при източняците — може би кръвта им е по-топла от нашата.
Савн пипна челото на Влад и рече:
— Когато го оставих, беше по-студен от сега.
— Е, добре.
— Какво ще правим?
— Ще го занесем в някоя пещера и ще му свалим треската. Първо обаче да го увием в одеялото.
— Във всички одеяла ли? За да му е топло?
— Не, не. Просто за да го пренесем. Не бива да го увиваме, докато има треска.
— И аз така си мислех.
— Първо разгъни одеялото, по малко от всяка страна, за да можем да го държим… Не, обратно. Така. Сега вдигни главата му, а аз ще подпъхна ето тук… Ето така. Сега вдигни кръста му. Добре. Сега краката. Така. По-млад си от мен; ще хванеш от оня край.
— Един момент — каза Савн и надигна торбата с храната и каната с вода. Огледа се за миг да реши как да ги носи, но майстор Знахар внимателно ги окачи на краката на източняка. Савн отвори уста да възрази, но не можа да измисли точно как. Усети, че се изчервява, и се зарадва, че се беше смрачило.
Надигна одеялото откъм главата на Влад, а майстор Знахар го подхвана откъм краката. Вдигнаха го лесно.
— Майсторе — рече Савн, — вече става тъмно…
— Пътя го знам. Дай само да се обърнем… Ето така. Сега внимавай. Трябва да вървим бавно.
После тръгна навътре в леса, сигурно по някаква пътека, защото не им се налагаше нито да се спират, нито да забавят. Заслизаха по някакъв полегат склон и нямаше дори клони, които да се забърсват в лицето на Савн. Влад обаче сякаш ставаше по-тежък с всяка следваща крачка. Савн си спомни как беше вървял насън и съжали, че и това вървене не е толкова леко.
Стигнаха до каменното свлачище над пещерите и заслизаха. Савн започна да усеща умората от носенето на източняка, колкото и да беше лек. Влад застена тихо и Савн попита: