— Влад, как си? — Но източнякът не му отвърна с нищо смислено и след малко Савн каза: — Майсторе, може би оттук?
— Не помня как се слизаше до водата. Ти помниш ли?
Савн примига изненадано.
— Не, аз…
— Тогава насам. Спри. Трябва да запаля факла — освен ако не си се научил да виждаш в тъмното?
— Как можем да държим факла и да носим Влад?
— Ще ти пробия дупка в главата и ще я забуча в нея.
Савн реши, че са му отговорили. След като пуснаха грижливо Влад на пода на пещерата, майстор Знахар запали една от факлите, стисна я в юмрука си и посочи на Савн отново да вдигнат Влад.
Навлязоха навътре в пещерата. Савн водеше. Скоро започнаха да чуват капещата вода.
— По-нататък не можем — каза Савн. — За да стигнем до потока, трябва да минем по онази издатина и да слезем по една много тясна…
— Разбирам. Дай да го пуснем и виж как е треската му. — Влад отново простена и промърмори нещо, което прозвуча като „Сам го направи“.
Майстор Знахар опипа челото му и каза:
— Ти почни да му миеш челото със студена вода и намери нещо, с което да му вееш. Ще видя къде е инфекцията и дали можем да я премахнем. Дръж, увий това на лицето му. Аз да видя къде да оставя факлата… Виж!
Савн погледна накъдето сочеше майстор Знахар, но не видя нищо освен двата джерега, кацнали на пода на пещерата, със сгънати крила и загледани в ръцете им.
— Какво има?
— Проследили са ни!
— Те така си правят.
— Хм — изсумтя майсторът. — Добре.
Намери една пукнатина между две скали, в която да напъха факлата, запали друга и я закрепи на отсрещната стена на пещерата. Двете му сенки заиграха странен танц, докато се връщаше при отпуснатия неподвижен източняк. Савн продължаваше да мие лицето на Влад и да му маха за вятър с кожената кесия, която беше взел от стаята му.
Майстор Знахар надигна ризата на Влад, внимателно свали превръзката и каза:
— Не е зле.
— Кое, майсторе?
— Можеше и да е много по-лошо. Но няма инфекция, което ме озадачава. Треската…
— Може да е кракът му — каза Савн.
Майстор Знахар погледна превръзките, увити около бедрото на източняка (беше космато като на животно), и започна да ги развива.
— Продължавай да му вееш.
Савн то послуша и след малко майстор Знахар каза:
— Да, тука е.
Раната се беше променила за няколкото часа, след като Савн я беше превързал. Беше почервеняла, подута и мека и от нея се цедеше гъста бяла течност. Савн зяпна, по-скоро удивен, отколкото разтревожен.
— Измий му лицето и продължавай да му вееш.
— Ти какво ще направиш?
Майстор Знахар не отговори, а започна да вади разни неща от торбата си — стръкче лаит, шишенце с надпис „есенция от сънна трева“, още едно шишенце със светлокафяв прашец, хаванче и чукало — и ги подреди около себе си със стръковете пирей и бъз, които беше набрал по пътя. И отново, докато гледаше плавните движения на ръцете му, Савн си помисли за Влад.
— Измий му лицето — повтори майсторът и Савн го погледна виновно и се подчини. Челото на Влад беше станало още по-топло.
Савн започна да му вее, но майсторът му каза:
— Чакай. Вдигни ръката му ей така, че да мога да го накарам да изпие това.
— Какво е?
— Стрит корен от степниче, пирей и вода. Вдигни му главата — ей така. Сега я свали и почни отново да му вееш. Най-важното е да не изгаря от треска.
Майстор Знахар започна да опипва и да натиска раната, и да бърка в нея с някакъв сребрист инструмент, който Савн не помнеше да е виждал, и докато работеше, започна тихо да припява. Савн искаше да го попита за думите и за инструмента, и за цялата процедура, но не посмя да прекъсне заклинанието. Майсторът спря, колкото да му кимне към купчината билки и да му каже.
— Смачкай ги добре и добави малко вода.
Влад отново заговори — мърмореше някакви фрази, от които можеха да се разберат само по една-две думи.
— Не обръщаме внимание на бълнуванията на тези, които са под грижите ни — каза майсторът и продължи с тихия си напев.
Савн не отвърна. Подаде хаванчето на майстора, той го взе, без да прекъсва, и изсипа съдържанието му върху раната. После му го подаде пак и рече:
— Почисти го, смачкай шепа от ей тези, сипи три капки от това и добави още вода. После го накарай да го изпие.
Влад не спираше да говори и беше лесно да излее течността в гърлото му. Източнякът се закашля, но преглътна. Майсторът прекъсна баенето си и бъркането в раната.
— Забележи — каза той — колко са червени ръбовете на раната. Ръцете ти чисти ли са? Тогава пипни, ей тука.
Савн го направи, много предпазливо. Раната като че ли беше по-гореща от челото на Влад.