Тъкмо когато реши, че Влад е заспал, източнякът отново отвори очи и каза:
— Храна.
— Ей сега ще… — почна Полий.
— Чакай — спря я Савн. — Аз ще я донеса.
Намери торбата и извади храната. Докато разчупваше хляба, забеляза, че ръцете му треперят.
— Какво да му дам? — попита майстора.
— Хлябът е добре, и може би малко сирене.
— Сложи и зелен лук — каза Влад, — и каквито подправки имаш.
Савн го послуша, после се намръщи и пак попита майстора:
— Може ли?
— Става. Сол и чубрица можеш да сложиш. Но не прекалявай с лука.
Савн хвана главата на Влад и я надигна. Влад отхапа с мъка няколко залъка, след което поклати глава и поиска вода. Савн му даде, Влад отново се отпусна и този път наистина заспа. Докато спеше, Савн също опита да хапне залък. Не беше зле. Предложи малко и на сестра си, но тя поклати глава за отказ.
— Сега ще спи доста — каза майстор Знахар. — Хайде да напалим огън.
— Безопасно ли е да го оставим сам?
— Да. Но ако сестра ти иска да ти помогне да съберете дърва, аз ще го наглеждам.
— Ще ми помогнеш ли, Полий?
— Добре — каза тя.
Взеха едната факла и излязоха навън.
— Савн — заговори Полий, след като останаха сами. — Какво е…
— Защо ни проследи?
— Помислих, че ще знаеш къде е той.
— Е, позна. Сега какво? Ще кажеш ли на Витията къде сме?
— Не знам.
Събраха съчки под рехавите дървета над пещерите.
— Защо му помагаш? — попита тя.
— Защото ми е приятел и защото всички останали са тръгнали да го гонят, а той не е направил нищо.
— Нищо ли? Нали видя Юзда.
— Защо мислиш, че той е убил Юзда?
— А ти защо мислиш, че не е той? А онези хора на Негова милост?
— Те го нападнаха.
— Да, но все едно, какво търси тук? Кой е той?
Савн си спомни някои неща, които Влад бе избълнувал, докато гореше в треска, но не й отговори. Занесоха съчките в пещерата.
— Къде да запалим огъня? — попита Савн.
— Ей там. — Майсторът посочи към ъгъла. — Треската му спадна, но не е хубаво да го стопляме много. Изгори плата и поддържай огъня. Аз ще се върна утре. Вие също трябва да поспите.
Савн кимна. Тримата напалиха огъня и се увериха, че течението ще отнася дима от пещерата.
— До утре — каза майсторът и си тръгна без повече думи, като взе една от факлите да си свети в тъмното. Савн си направи възглавница от торбата на Влад и се изпъна на пода на пещерата.
— Уморен съм. Ще поговорим, след като поспя. — Всъщност се съмняваше, че изобщо ще може да заспи, но не искаше да го каже на сестра си.
Оказа се, че греши — заспа почти веднага.
Събуди се от някаква приятна влажна топлина на ухото си, придружена от гризване, което беше почти дружелюбно и гъделичкащо. Изтъркаля се настрани, но твърдият под на пещерата го събуди съвсем и като разбра какво го беше близнало по ухото, се стресна и едва се сдържа да не изпищи. По-малкият джерег защапука настрани — беше прибрал плътно крилцата си и поклащаше змийската си глава. Савн имаше чувството, че му се смее.
— Какво стана? — попита Полий.
— Нищо — отвърна Савн, усети, че се изчервил, и се помоли дано сестра му да не го е забелязала на смътната светлина.
После погледна към Влад. Източнякът се беше събудил и зяпаше в тавана. Явно не бе забелязал разигралата се до него комедия.
— Как си? — попита го Савн.
— Жаден съм. — Гласът му сякаш беше по-силен. Савн се зачуди колко ли време е изтекло и се изненада, като разбра, че е спал почти четири часа.
— Почакай. — Надигна се, смени изгорялата факла с нова, отиде в дъното на пещерата и се изпика, взе меха и даде на Влад да пие.
— Слаб съм — каза източнякът, след като се напи.
— Искаш ли да ядеш?
— По-късно.
— Ако искаш да се облекчиш, има едно място ей натам, но ще трябва да станеш и…
— Засега съм добре — изпъшка Влад.
— Там ли? — каза Полий. — Ей сега ще се върна.
Джерегът, който беше облизал Савн, направи същото с Влад и той се опита да му се усмихне. Савн ги гледаше със смесени чувства. След малко Влад каза, че е готов да хапне, и Савн и Полий му помогнаха. Хлябът беше баят, но все още ставаше за ядене. Влад отпи още няколко глътки вода, след това, с помощта на Савн, се облегна на близката стена.
Без никакво предупреждение или обяснение двата джерега изведнъж се обърнаха към изхода и излетяха от пещерата. Влад не изглеждаше изненадан. Савн се зачуди дали могат да виждат в тъмното, като прилепите и дзурите.