Савн предъвка и преглътна, след което отвърна:
— Да.
— Добре. Мисля, че пещерата е достатъчно дълбока и миризмата няма да излезе.
— Дано — каза Савн.
Полий продължаваше да се храни мълчаливо. Савн се чудеше дали е сърдита, но нямаше как да го разбере.
— Виното го прави вкусно — каза Влад. Гласът му изглеждаше вече малко по-силен; във всеки случай като че ли не се затрудняваше с говора. — Печенето на открит огън си е цяло изкуство и няма много общо с печенето във фурна или върху печката. Всъщност не ме бива много в това. Но знам, че виното винаги помага.
Савн се замисли дали наистина виното прави норската толкова апетитна, или е по-скоро заради обстоятелствата — дали все пак не беше от това все още не оставящо го чувство, че преживява някакво приключение. Разбираше, че има нещо нередно в това да го приема така, но какво можеше да направи? Седеше в пещера с източняк, който говореше как щял да убие Негова милост, и ядеше норска, хваната с магия…
— Влад — каза той изведнъж.
— Мм? — отвърна Влад. После преглътна и каза: — Извинявай. Какво?
— Винаги съм слушал, че ловенето с магия носи лош късмет, освен само за откриването на дивеча.
— И аз съм го чувал.
— Ами тогава — каза Савн — защо…
— О, това ли? Е, то не е точно магия. Поне не е пряка.
— Не разбирам.
— Все едно. Не е важно.
Савн реши, че може би никога няма да разбере какво смята Влад за „важно“. Най-дребните неща сякаш предизвикваха у него най-силна реакция, както когато Савн бе споменал, че хората на Негова милост не бяха използвали моргантски оръжия. Той поклати глава, зачуден.
Изведнъж Полий каза:
— Не можеш да убиеш Негова милост.
Влад я изгледа мълчаливо.
— Полий… — почна Савн.
— Да — продължи тя. — Гледаше Влад. — Не можеш.
— Щом казваш — отвърна Влад.
— Но искаш да го направиш. Знам го.
— Полий…
— Само от любопитство — каза Влад, — защо да не мога да го убия?
— Защото е чародей.
— Е, и?
Полий се намръщи.
— Казват, че той изобщо не може да умре, защото магията му го пази. Казват, че в замъка му имало стаи, в които той само влиза и после излиза по-млад, и че винаги е толкова стар, колкото иска да е. Казват, че…
— И колко от всичко това го вярваш?
— Не знам — отвърна Полий.
— Вярно е, само че… — почна пак Савн.
— Вярното е, че е магьосник.
— Ами тогава?
— Колкото и ловък да е магьосникът, един нож между плешките ще му смачка сериозно фасона.
Савн не можа да намери отговор на това и си замълча. Погледна Полий, но тя само гледаше Влад сърдито. В целия този разговор имаше нещо нереално — нелепо беше да си говорят за убийството на Негова милост все едно, че обсъждат цената на лена. Имаше една случка, някъде преди пет години, когато той, Корал и Лан се бяха напили и им стана лошо. Това, което най-ясно си спомняше от онази случка, освен че през следващата неделя трепереше да не би Ма и Та да разберат, беше, че седеше с наведена глава, вторачен в масата, и бавно запомняше всяка драскотина по нея. Споменът се върна толкова внезапно, че за малко да пробуди в него и онова замайване и гадене, което беше изпитвал тогава.
Накрая промълви:
— Ами ако наистина е немрящ, както сам каза?
— Немрящ е — отвърна Влад. — Това само прави работата малко по-трудна, нищо повече.
— Значи признаваш, че се каниш да го направиш — каза Полий със същия тон, с който упрекваше Савн, че е скрил някое камъче от играта под одеялото.
— И какво от това? — каза Влад. — Мислиш ли, че просто ще се оставя да ме убие?
— А защо просто не се телепортираш някъде далече? — попита Савн.
— Хе — каза Полий. — Да се телепортира? Че той ако го можеше, щеше и пръста да си оправи.
— Полий…
— Първо — обърна се Влад към Полий, — аз не съм лечител. Един лечител, който разбира от магия, можеше да ми излекува ръката, стига да го бях намерил навреме. Сега вече ще е доста трудно, пък и от доста време не съм срещал някой толкова добър.
— Второ — продължи той, обръщайки се вече към Савн, — никога не се опитвай да прилагаш сложна магия — а телепортирането е сложна магия, — когато си слаб телесно. Слабостта разстройва ума и това може да се окаже фатално. Правил съм го, когато се е налагало, и пак ще го направя, ако потрябва. Но съм имал късмет, а не обичам да завися от късмета.
— Трето — добави Влад, обръщайки се към двамата, — наистина имам намерение да убия Лораан — барон Мала чука. Но в момента не съм във форма да го направя. Той знае, че искам да го убия. Уби Юзда, за да ме привлече да го направя, тъй че когато се опитам да го убия, да може той да ме убие. Все още не ми е ясно какво точно става, затова не знам как ще го убия. Ако знаех, със сигурност щях да ви го кажа. Нямаше да ви кажа всичко това, ако вече не се бях издал и ако не се чувствах задължен към вас. Но това е положението. Казах ви плановете си, поне доколкото имам такива. Ако решите да ме издадете, не мога да ви спра.