— О, да. Ще им отнеме дни само докато претърсят пещерите — те са огромни, с много разклонения и влизат дълбоко навътре в скалите. Но все пак…
— Е, дано да не стигнат скоро до тях.
— Във всеки случай, Савн, източнякът не бива да остава дълго време сам.
— Добре — каза Савн. — Ще се върна веднага.
— Не, щом вече си тук, по-добре си почини малко. Можем да обсъдим процедурата, която си приложил. Искам да ти покажа какво точно си направил и защо е подействало, за да си по-уверен следващия път.
И с това се занимаваха следващия час: майсторът обясни проблема и лечението му, а Савн слушаше по-напрегнато от всякога. Разбра, че е различно, когато знаеш точно защо правиш нещо, когато наистина си видял някого пострадал и се учиш как да го спасиш.
След това разговорът им продължи по други въпроси около знахарското изкуство, но дори и тук Савн забеляза разлика в отношението на майстора: не беше толкова груб и се държеше с него някак по-уважително — сякаш като бе спасил източняка, Савн се беше доказал пред майстора Знахар.
В един момент майсторът спря по средата на обяснението от какви мисли трябва да се пази лице, което е в опасност или в треска, и каза:
— Какво те тревожи, Савн? Изглеждаш ми обезпокоен за нещо.
— Не съм сигурен, майсторе.
Майсторът го изгледа съсредоточено.
— Не си сигурен дали е трябвало да спасиш източняка, това ли е? Защото ако това ти е проблемът, не би трябвало да се безпокоиш. Нашият занаят е спасяването на живот — на всякакъв живот. Дори на добитък понякога. Да, ако изборът е дали да спасиш живота на човешко същество, или живота на един източняк, това е едно. Но в този случай ти си намерил един, който е бил ранен, и си го изцерил. Това не е измяна към Негова милост, че да има причина да те съди.
— Не е това, майсторе. Мисля, че е заради Ма и Та.
— Какво им е?
— Ами… просто се държат странно.
— Странно ли? Какво имаш предвид?
— Някак разсеяни изглеждат, сякаш са се отнесли някъде.
— Обясни ми какво имаш предвид, Савн. Бъди точен.
— Трудно е, майсторе. Просто някакво чувство. Но след като двамата с Полий бяхме навън цялата нощ, те не ни казаха и думичка за това.
— Вие растете, Савн. Те разбират това и чувстват, че трябва повечко да ви вярват. Това е всичко.
Савн поклати глава.
— Боя се, че Влад ги е омагьосал.
Майсторът килна глава.
— Омагьосал ли? С каква магия и защо ще им прави такова нещо?
— Вещерска магия.
— Вещерство!? Глупости. Ако вярваш на всички дивотии, че… Ей, кой е там?
Наистина като че ли някой чукаше на вратата. Савн стана, отвори я и се смая, като видя Фърд, продавача на плодове от Голям чукар.
Зяпна го с отворена уста и мислите запрепускаха бясно в ума му. Първо, беше забравил колко висок всъщност е Фърд. Второ, Влад го беше разпитвал за него едва предния ден и… Усети се, че се държи грубо, затвори уста, пак я отвори и каза:
— Мога ли с нещо да ви бъда полезен?
— Да диря съм дошъл — отвърна Фърд с тихия си, боязлив глас и със странния говор на селяните от Голям чукар. — Майстор Знахаря.
— Кой е? — извика отвътре майсторът.
— Влезте, моля — рече Савн и отвори път на Фърд.
— Сполай ти за това — каза Фърд, сведе глава и мина под прага. На рамо носеше голям чувал, за който Савн реши, че трябва да е пълен с плодовете, които продаваше.
Щом влезе, майсторът стана и рече:
— Какъв въпрос ще да ви води насам, добри човече?
— Таквоз, една бележка ме праща при вас. От тоз де, източняшкия дявол. Знаеш ли го?
— Източняшки дявол? — казаха в един глас майстор Знахар и Савн. Майсторът изгледа Савн и продължи: — Да нямате предвид източняка, Влад?
— Бе май същият ще да е — каза Фърд.
— Познавам го. Той ли ти прати бележката?
— Че тъй де. Не ще да е изникнала от планината, нали?
— Може ли да я видя?
— Че да ти я дам — рече Фърд и му връчи парче светъл, почти бял пергамент. Майсторът на свой ред се навъси, прочете бележката няколко пъти, погледна Фърд за разрешение и я подаде на Савн.
Савн най-напред цъкна наум, като видя странния почерк на Влад. После се зачуди как е могъл да я изпише и реши, че трябва да е било с пепел, и с върха на камата. Гласеше: „Съжалявам че не дойдох ранен съм помоли майстор Знахар да те доведе при мен плащам в злато“.
Савн я върна на Фърд, а майсторът го попита:
— Как се запозна с него?
— Как? Че както се запознават хората, таквоз. Злато ми предлага той, пък после го няма, дет’ е обещал. Чудя се аз, гледам — плодове в чувала, бележка намирам, чета таквоз, и додох тук. Ама теб те знае, и туй ми е чудното.
— Ранен е, както ти е писал — каза майсторът. — Аз му помогнах.