— Тъй ли? — каза Фърд и сви рамене. — Ранен бил. Имам манго и ябълки, ще го изцерят като знахар.
— Може би — отвърна майсторът с леко съмнение.
— Ябълки. Ябълки му е цаката. Ако ще да е…
— Савн ще те заведе при него.
— Майсторе…
— Мислиш, че е номер ли?
— Ами…
— Ако Негова милост или Витията, или някой друг знае чак толкова, че да опита с такъв номер, тогава е все едно дали ще се хванем.
— Не е за нас, ама…
— Помисли малко, Савн. Помисли колко трябва да знаят.
— Номер ли? — каза Фърд. — Той това ли ще да…
— Източнякът — прекъсна го майстор Знахар — е ранен, защото някои хора се опитаха да го убият. Савн се притеснява, че…
— Аха. Ами то тогаз да се внимава, ама аз…
— Да, знам — каза майсторът. — Савн?
— Е, добре. Ще тръгваме ли? — Фърд и майсторът кимнаха.
— Може да дойда при вас по-късно, да прегледам пациента ни, ако не — ще се видим утре.
— Добре, майсторе — каза Савн и поведе през вратата и по пътя към Вити камъни.
Спестена му беше необходимостта да общува с Фърд, понеже продавачът на плодове като че ли не беше склонен към разговор, а Савн от своя страна нямаше какво да му каже. Малко след Вити камъни завиха към гората, през дърветата и после над Голям чукар. Фърд погледна с любопитство към речния бряг, въпреки че сигурно не знаеше, че точно оттук Савн го беше посочил на Влад.
Савн продължаваше да се чуди какво ли иска източнякът от продавача на плодове. Щом наближиха пещерата, Фърд спря, подуши във въздуха и каза първите думи, откакто бяха тръгнали:
— Норска ще да са пекли тук.
Савн също подуши и едва потисна смеха си. Миризмата нямало да излезе навън, а?
— Насам — каза той и поведе Фърд в пещерата. — Можеш ли да направиш светлина?
Фърд изпръхтя и пещерата се изпълни с мека червена светлина. Минаха през първата голяма зала и Савн поведе безпогрешно към прохода към следващата. Въпреки че почти го беше очаквал, се изненада от плясъка на криле, щом джерегите се появиха пред тях. Фърд подскочи и магическата му светлина за миг примигна, но Савн го успокои:
— Не се бой, няма да ни закачат. — Фърд не изглеждаше убеден: гледаше джерегите намръщено, стиснал в ръката си къс нож.
Джерегите прелетяха около отвора и се скриха.
— Тоз източняк с магия ли ги дресира тез месоядци? — попита Фърд.
— Предполагам — отвърна Савн.
Фърд стисна устни.
— Ми давай напред, тогаз.
Продължиха напред, като Фърд се сгъваше на две, за да мине през коридорите, където Савн вървеше изправен, докато не видяха примигващия светлик на факлите.
Савн извика:
— Влад? Аз съм, Савн. Фърд, продавачът на плодове, е с мен.
Чу се шумолене и на смътната светлина Савн успя да види как Влад извърна глава.
— Добре — отвърна той дрезгаво.
— Как си?
— Слаб. Но мисля, че съм малко по-добре.
— Чудесно.
— Съжалявам, че пропуснах срещата, Фърд. Радвам се, че си получил бележката.
Фърд го гледаше нащрек. После каза:
— Бе тя бележката дойде, ама чудно как е пътувала.
— Има ли значение?
— То туй е източняшка магия май. Чудно тогаз к’во си напра’ил и к’во ша напра’иш.
— Първо — каза му Влад, — ще ти дам злато, ако ми отговориш на няколко въпроса. Ходил ли си в… — Млъкна и погледна към Савн.
— Да изляза ли?
— Ако обичаш. Извинявай, но това предпочитам да е насаме.
Савн сви рамене уж че му е все едно, взе едната факла и се измъкна от пещерата. За негова изненада по-големият джерег го придружи. Още по-изненадан беше, когато установи, че това вече не го притеснява. Намери си удобно място под едно дърво, точно пред пещерата, загаси факлата и се настани с гръб, опрян на ствола. Джерегът кацна на най-близкия клон.
Савн го погледна и съществото; също го погледна, сякаш очакваше Савн да започне разговора.
— Бих искал да знам — подчини се Савн — за какво си говорят двамата там.
Джерегът го загледа с немигащите си змийски очи.
— И като заговорихме за това — продължи той, — бих искал да знам колко са се приближили търсачите до тази пещера. Ако знаех колко време ни остава, щях… е, всъщност не знам какво бих направил. Но ми се ще да знам.
— И щом аз ще задавам въпросите, какво всъщност направи Влад на Ма и Та? — продължи той. — Знам, знам. Омагьосал ги е.
Намръщи се и се загледа в земята между краката си. Още от по-предната нощ беше разбрал, че Влад ги е омагьосал, но му трябваше доста време, докато този факт стигне до ума му. Нещо зло имаше в това, да направиш такова нещо — да замъглиш с магия нечии очи, да замъглиш мислите — а всъщност не можеше да мисли за това като за нещо, сторено от източняка, лежащ безпомощен само на стотина разкрача вътре в хълма.