Тя се опита да се отскубне, но Савн беше по-силен.
— Почакай, Полий. Нека първо да чуем какво има да каже…
Влад изведнъж започна да се смее. Полий спря да трепери и го изгледа. Савн — също.
— Какво му е смешното?
— Почти съм изкушен — каза Влад, все още през смях, — да ти кажа да я пуснеш да си върви. След всичко, което съм направил, идеята да падна накрая под гнева на едно момиче текла напълно отговаря на чувството ми за ирония. А точно сега тя би могла да го направи. Най-малкото — добави той, станал изведнъж сериозен — няма да е моргантско.
При тази дума Савн усети как стомахът му се обърна. В същото време забеляза, че двата джерега гледат Полий сякаш много напрегнато, и си спомни, че зверчетата са отровни — определено щеше да е по-добре Полий да се въздържа да напада Влад, въпреки твърдението му, че бил „почти изкушен“.
Източнякът продължи:
— Все едно, нямах намерение да омагьосвам сестра ти. Нищо не правех, освен може би да я поуплаша малко.
— Защо трябва да ти вярваме? — попита Савн.
— Защо наистина? — каза Влад. — Най-малкото не съм отрекъл това, което направих на вашите Ма и Та.
— Не си, но за всичко останало излъга.
Влад поклати глава.
— Много малко, всъщност. Повечето пъти отказвах да отговоря, защото всъщност не искам да те лъжа. Макар че съм готов да го правя, ако това ще ми опази живота и душата.
Каза го много твърдо, но Савн не се трогна.
— Как магията над Ма и Та може да ти спаси живота?
Влад въздъхна и извърна очи.
— Не съм сигурен, че го е спасила — каза след малко. — Просто бях предпазлив. Все пак, как разбра, че съм им направил магия? И между другото как разбра, че съм аз?
Савн изсумтя.
— Че кой друг можеше да е? А не беше много трудно да разбера, че са омагьосани. Държаха се все едно, че живеят в някакъв свят на сънищата. Сякаш не ги интересуваше изобщо какво правим двамата с Полий. Те…
— Разбирам — каза Влад. — Явно съм се престарал.
— Какво се опитваше да постигнеш?
— Дълга история.
— Аз няма да ходя никъде.
Погледна Полий. Тя се поколеба, след което седна и загледа източняка с очакване.
Влад си пое дъх и кимна.
— Помислих, че може да ми потрябва помощта ти — каза той. — И всъщност се оказах прав, макар не и по начина, по който бях очаквал. — Усмихна се и погледна към раните си, сякаш да оцени свършеното от Савн.
— Как си предположил, че ще ти потрябва помощта ми?
Влад сви рамене.
— След като разбрах какво е станало с Юзда, реших, че ще ми трябват ушите, очите и паметта на някой местен. И го направих, но не се оказа ти, защото намерих Сейра и Фърд.
Полий се намеси:
— Какво общо има това с магията ти над Ма и Та?
Влад разпери ръце.
— Щом ви бях избрал да ми огледате за някои неща, не можех да позволя родителите ви да ви притесняват, като ви разпитват къде сте били и какво сте правили. Но не трябваше да е чак толкова силно.
Савн кимна.
— Направил си го, когато ме заведе до вкъщи онази нощ, нали?
— Може да се каже, че тогава го включих, но вече го бях нагласил.
— Как? Преди това ти изобщо не си бил близо до тях.
— Прав си. — Влад въздъхна. — Помниш ли зеленото камъче, което ти дадох?
— Какво зелено камъче?
— Помниш ли когато се срещнахме?
— Разбира се. На пътя за имението, при Вити камъни.
— Да. И аз ти дадох нещо.
— Не помня… Почакай. Да. Ти каза, че било обичай във вашата страна… — Изведнъж млъкна. — Защо съм го забравил? Какво си ми направил?
Влад трепна, после извърна очи. След малко поклати глава.
— Дреболия всъщност. Можеш да виниш приятелите ми — той посочи двата джерега, които продължаваха да гледат напрегнато Савн и Полий, — затова, че не пазеха добре. Ти ме видя да правя нещо, за което не исках да се разчуе, затова ти дадох онова камъче и с него ти внуших да не приказваш за мен, както и да забравиш за самото камъче. И с помощта на камъчето направих другите магии, онези, които си забелязал. Когато те заведох у дома онази нощ, вече бях подготвил…
Савн го зяпна.
— Поставял си магии навсякъде, нали?
— Може така да изглежда…
— Какво направи на Полий? — Савн беше ядосан, беше готов да удуши източняка, въпреки всички джереги на света.
— Нищо — отвърна Влад. — Но както казах, наистина използвах камъчето, за да направя заклинание на родителите ви, чрез теб, което да позволи да ми бъдеш по-полезен. Така че ако търсиш сериозен повод за обвинение, ето ти го.
Савн се изплю на земята и изгледа ядосано източняка. Влад срещна погледа му спокойно.
— Какво пък, много полезен се оказах, нали? — каза Савн горчиво. — Живота ти спасих…