Чак след малко Савн съобрази, че под „джерег“ Влад има предвид дома Джерег, а не животните. И ахна:
— Какво?!
— Това ми го каза Фърд, макар че вече го предполагах. В имението на барон Мала чука е отседнал убиец и не мисля, че е тук, защото му харесва вино с вкус на ленено семе. Баронът съдейства на джерегите, за да ме убият.
— Не ти вярвам — каза Савн.
Влад сви рамене.
— Защо ще го прави? — попита Савн.
— И те, и той ме мразят. Логично е да действат заедно.
— Джерег те мразят?
— О, да.
— Защо?
— Избрах неподходящ начин да прекъсна отношенията си с тях.
— Какво си… искаш да кажеш, че си бил джерег?
— Бях.
— Какво си правил?
Влад вдиша дълбоко и го погледна в очите.
— Убивах хора. За пари.
Савн го зяпна, но не можа да измисли какво да каже.
— Стигнах до точка, от която не можех да продължа нататък, и напуснах. Междувременно убих една важна особа и заплаших представителя на дома пред Империята — все едно да убиеш вашия Вития. И сега искат да ме убият. Всъщност не мога да ги виня, но едва ли бих им съдействал, нали?
— Не ти вярвам — повтори Савн.
— Значи няма да мога да те убедя. Но не ти ли е чудно защо баронът ме нападна?
— Защото си убил Юзда… или защото той мисли така.
— Така ли действа обикновено правосъдието тук? Ако някой бъде заподозрян в убийство, баронът ви праща войниците си, за да го убият? Сигурно си забелязал, че те не направиха никакъв опит да ме задържат.
— Не знам — каза Савн. — Никога не съм твърдял, че разбирам всичко. Но знам, че Негова милост не би наел убиец.
— Не да го наеме — каза Влад. — Само да му помогне.
— Не би го направил.
— А как става така, че точно в момента, в който минавам насам, Лораан решава да напусне замъка си и да отседне в имението си, което съвсем случайно се оказва точно до мястото, през което минавам? Смяташ ли, че това няма нищо общо с мен?
— Не знам.
— А след това Юзда умира, което е достатъчно, за да ме задържи тук…
— Не ти вярвам.
Влад въздъхна и поклати глава.
— Защо всички виждат само това, което им се иска да видят?
Савн се сепна, понечи да му отвърне, но осъзна, че няма отговор. Седна и сведе глава.
Най-сетне Влад наруши тишината.
— Какво ще правите?
— За кое? — попита Савн.
— Искам да знам дали се каните да кажете на барона къде съм, или може би на хората в селото.
— О! Ами… ти никога не си ми казвал плановете си. Защо аз трябва да ти казвам своите?
Влад се изсмя.
— Добре казано. Каквото и да решите, може би трябва скоро да се приберете у дома.
— Какво значение има?
— Според мен — каза Влад — вашите Манер и Танер вече се тревожат за вас.
Савн го погледна накриво.
— Толкова ли е лесно?
— Да се развали? Да. Магията във всеки случай се разваля лесно. И не би трябвало да има никакви преки последствия.
— Какво значи „преки“?
— Значи, че сигурно ще разберат, че са били омагьосани. Не знам какво ще им причини това. Вероятно нищо.
Савн се обърна към Полий. Тя гледаше в земята и се мръщеше.
— Искаш ли да се прибираме вкъщи? — попита я той.
Тя вдигна глава.
— А ти?
— Не веднага. Искам да остана още малко и…
— Да видиш как ще свърши всичко? — попита Влад с насмешка.
Савн сви рамене и също попита:
— Какво все пак смяташ да направиш?
— Не съм сигурен. Зависи колко време ще ми остане. Ако се наложи да се телепортирам веднага, може би ще се справя. Но пък може и да не успея. Ако си спечеля два дни, докато се съвзема, ще имам избор да се преместя оттук на някое по-безопасно място. От друга страна, ако ме намерят, ще трябва да се опитам да се измъкна, доколкото е възможно.
— Значи смяташ да се махнеш?
— О, не. Това е само ако нямам избор. Много добре знаеш какво искам да направя.
— Ти си луд — каза Полий. — Не можеш да убиеш Негова милост! Никой не може.
Влад поклати глава.
— Ще го убия. Единственият въпрос е къде и как. Ако не мога да го направя сега, ще трябва да изчакам за по-подходящ момент. Но сега би било най-добре. Бих искал да приключа с това веднъж и завинаги.
— Ха — присмя му се Полий. — Едва ли ще се чувстваш така, когато наистина приключи веднъж и завинаги.
Савн коленичи до Влад и пипна челото му. Успокои се, след като се увери, че е хладно, въпреки че лицето му изглеждаше малко зачервено. Влад го гледаше напрегнато.
— Как се чувстваш? — попита Савн.
— Уморен. Отслабнал. Иначе не съм много зле.
— Трябва да си починеш.
— Съмнявам се, че ще мога — отвърна Влад. — Твърде много неща се въртят в главата ми.