— Тези сандъци не са били пълнени внимателно и натоварени на борда от търговци — отбеляза той тихо. — Струва ми се, че нещата в тях са били немарливо опаковани от самия екипаж по време на плаването и лично капитанът ги е турил под ключ.
— Не стой така, съпруже — смъмри го Роксана, изгаряща от любопитство, — ами ги отвори.
Докато моряците стояха навън пред склада, Мендър и Бигелоу започнаха да отварят сандъците. Като че ли никой не чувстваше щипещия студ. И двамата бяха обсебени от предчувствието, че ще открият някакво голямо съкровище от злато и скъпоценни камъни. Когато обаче Мендър вдигна едно от нещата в отворения сандък, надеждите им бързо рухнаха.
— Медна урна — каза той, подавайки я на Роксана, която я вдигна към по-силната светлина в отсека. — Красива изработка. Гръцка или римска, доколкото са ми познанията за античните предмети.
Бигелоу продължи да изважда и да подава през вратата на стоящите навън моряци още артефакти. Повечето предмети представляваха малки медни скулптурки на странни на вид животни с очи от черен опал.
— Колко са красиви — прошепна Роксана, възхитена от изяществото на формите. — Не съм виждала такива в нито една от книгите.
— Наистина изглеждат необикновени — съгласи се Мендър.
— Имат ли някаква стойност? — поинтересува се Бигелоу.
— За колекционер на антики или за музеите, може би — отвърна Мендър. — Но дълбоко се съмнявам, че някой от нас може да забогатее от тях… — Той замълча, докато повдигаше високо човешки череп в естествена големина, чийто черен цвят заблещука в сумрака. — Господи, погледнете това!
— Стряскащо е — смънка Бигелоу.
— Като че ли е изваян от самия Сатана — промълви с благоговение един от моряците.
Без да се плаши, Роксана го взе и се вгледа в празните очни гнезда.
— Прилича ми на черно като абанос стъкло. Вижте и дракона, който излиза измежду зъбите.
— По моему това е обсидиан — каза Мендър, — само че не мога да си представя как е издялан…
Силен шум от пропукване прекъсна Мендър — ледът около кърмата на кораба се бе надигнал.
В същия момент един от моряците се спусна по стълбата от горната палуба, крещейки:
— Капитане, трябва бързо да се махаме от кораба! Появи се огромна пукнатина в леда и започват да се образуват езера! Ако не побързаме, може да останем тук завинаги!
— Всички обратно на борда! — заповяда Мендър, без да губи време. — Бързо!
Роксана загърна черепа с шала си и го пъхна под мишница.
— Нямаме време за сувенири — скастри я Мендър, но тя подмина острата му забележка и отказа да се раздели с черепа.
Избутвайки Роксана пред тях, мъжете забързаха нагоре по трапа към горната палуба и скочиха от нея върху леда. С ужас видяха как твърдото допреди малко ледено поле сега се огъваше и разцепваше, образувайки езера наоколо. Пукнатините се превръщаха в криволичещи потоци и реки от нахлуващата между ледените блокове морска вода. Никой не бе подозирал, че ледената маса може да се разтапя толкова бързо.
Като се движеха в подножието на надигащите се ледени блокове, някои от които достигащи височина дванайсет метра, и прескачаха пукнатините, преди да се разширят и да направят придвижването им невъзможно, мъжете и Роксана тичаха така, сякаш бяха подгонени от зловещи духове на ада. Страховитата гледка и неописуемите звукове от остъргващи се един в друг ледени блокове ги изпълваха с ужас. Придвижването им беше изтощително; при всяка стъпка краката им затъваха в петнайсетсантиметрова снежна покривка, натрупана върху равните повърхности на плаващата ледена маса.
Отново излезе вятър и стана невероятно топло — толкова топло не им е било, откакто корабът бе заклещен сред ледовете. След като изминаха тичешком около два километра, всеки беше готов да рухне от изтощение. Виковете на останалите на борда на „Паловерде“ моряци, които ги насърчаваха да бързат, им вливаха нови сили. После изведнъж им се стори, че усилията им да стигнат до кораба са напразни. Последната пукнатина в леда пред тях, отделяща ги от безопасността на „Паловерде“, като че ли ги надви. Беше се разширила до шест метра — разстояние, невъзможно да бъде прескочено, и продължаваше да се разширява с по трийсет сантиметра след всеки трийсет секунди.
Като видя в какво затруднение изпаднаха колегите им, вторият помощник-капитан на „Паловерде“ — Ейса Найт — нареди на мъжете на борда да спуснат спасителна лодка и неколцина от тях, без да се бавят, скочиха след нея и започнаха да я плъзгат по леда към пукнатината, която вече се беше разширила до близо девет метра. Теглейки и бутайки лодката, моряците успяха да спасят капитана, съпругата му и мъжете, преди да беше станало твърде късно. С херкулесови усилия те стигнаха до другия край на пукнатината, където Мендър, Роксана и останалите бяха затънали до колене във водата, която извираше през леда.