— Не е голяма загуба — заяви невъзмутимо Джордино. — Ценните находки във вътрешната камера са непокътнати. Мумиите са покрити с малко прах, но иначе са запазени като в деня, когато са били настанени на столовете.
— На столове ли? — изненада се Хатфийлд. — Не са ли положени в ковчези?
— Не, седнали са на каменни столове.
— В плат ли са увити?
— Отговорът пак е „не“ — отвърна Джордино. — Седят така, сякаш провеждат събрание на управителен съвет. Облечени са в роби, с шапки на главите, с ботуши…
Хатфийлд заклати глава от недоумение.
— Виждал съм древни гробници, в които телата са увити стегнато с марля и са поставени в ковчези, други — свити в ембрионално положение, трети — легнали по лице или по гръб, както и в изправено положение. Но никога не бях и чувал дори за облечени с дрехи и седнали на открито мумии.
— Монтирал съм вътре осветление, така че ще можете да изследвате и тях, и всички артефакти.
Докато чакаше да пристигнат Пит и Пат О’Конъл, Джордино бе включил и „тюлените“ да помогнат в разчистването на камъните от срутването. Сега тунелът към вътрешната крипта беше отворен и можеше да се върви направо през него, без да се налага катерене по срутените скални отломъци. Прожекторите в криптата светеха по-силно от слънчева светлина и разкриваха и най-малките цветни нюанси и подробности по лицата и облеклата на мумиите.
Хатфийлд се втурна напред и започна да изследва първата мумия, като почти заби нос в нея. Приличаше на човек, загубил се в рая. Местеше се от фигура на фигура, вглеждайки се в кожата, ушите, носа, устните. По едно време отвори голям кожен сгъваем куфар и извади от него хирургическа метална лента с монтирана на нея лампа и увеличително стъкло. След като я нахлузи на главата си, включи лампата, нагласи фокуса на стъклото и внимателно започна да почиства с мека художническа четка праха от клепача на една от мумиите. Другите го наблюдаваха мълчаливо. След малко той повдигна металната лента над челото си и заговори гладко и монотонно, сякаш изнасяше проповед в църква.
— През всичките си години, в които съм изследвал древни трупове, никога не съм виждал толкова запазени мумии като тези. Дори очните им ябълки не са загубили цветовете на ирисите си.
— Те вероятно са на не повече от сто години — вметна Джордино.
— Не ми се вярва. Платовете на дрехите, стилът на ботушите, прическите и украсите на главите им са ми съвършено непознати, поне в историческите сведения няма подобни описания. Какъвто и да е бил методът на балсамирането им, техниката на тези хора е била далеч по-усъвършенствана от тази, използвана за мумиите, които съм изследвал в Египет. Египтяните са разрязвали труповете, за да махнат вътрешните органи, а мозъка са изваждали през носа. Докато по тези мумии не виждам никъде такива белези. Телата им изглеждат напълно недокоснати от балсаматорите.
— Надписите, които намерихме в планините на Колорадо, датират от девет хилядната година преди новата ера — каза Пат. — Възможно ли е тези хора и техните вещи да са от същото хилядолетие?
— Без технология за датиране не мога да установя това — отвърна Хатфийлд. — Не съм в състояние да направя заключение от кое време са. Но съм готов да заложа името си, че тези хора принадлежат на древна култура, която е исторически непозната.
— Сигурно са били първокласни мореплаватели, след като са открили този остров и са го използвали, за да погребат своите вождове — вметна Пит.
— Но защо точно тук? — попита Джордино. — Защо не са ги погребали на някое по-удобно място, на някое континентално крайбрежие?
— Най-смелото ми предположение е, че не са искали те да бъдат открити — каза Пат.
Пит гледаше замислен в мумиите.
— Не съм много убеден. Мисля, че все пак са искали някой ден да бъдат открити. Оставили са нагледни съобщения в други подземни камери, отдалечени на хиляди километри. От това, което разбрах, ти и Хирам Йегър сте установили, че надписите в Колорадските планини не са послания към богове, управляващи страната на мъртвите.
— Това е така наистина. Но нас ни чака дълъг път, докато разчетем всички писмени знаци и техния смисъл. От малкото, което научихме досега, стигнахме до заключението, че надписите не са от погребално естество, а по-скоро са предупреждение за катастрофа в бъдеще.