— Кое бъдеще? — попита Джордино. — Може би са имали предвид изминалите девет хиляди години и тя вече се е случила.
— Все още не сме определили за кой период от време става дума — отвърна Пат. — Хирам и Макс продължават да работят по въпроса. — Тя се приближи до една от стените и избърса праха от нещо, което наподобяваше фигури, гравирани в камъка. Очите й се разшириха от възбуда. — Но това не са писмени знаци като онези, които открихме в Колорадо. Това са фигури, изобразяващи хора и животни.
Тогава всички се заловиха да чистят праха и мръсотията, натрупвана с векове върху гладката стена. Започвайки от четирите й ъгъла, те се придвижваха към средата, докато не остана сантиметър, който да не разкриваше до най-малките подробности на ярката светлина от прожекторите гравираните изображения.
— Какво ще кажете сега? — попита Джордино, без да има предвид някого конкретно.
— Определено това е залив или пристанище — каза спокойно Пит. — Ясно се вижда флотилия от древни кораби с ветрила и гребла, заобиколени от вълнолом, от чиито краища се издигат високи кули, които вероятно са били нещо като фарове.
— Да — съгласи се Хатфийлд, — различавам сгради около доковете, край които са закотвени няколко кораба.
— Изглеждат така, сякаш са в момент на товарене и разтоварване — обади се Пат, взирайки се през лупата си, с която никога не се разделяше. — Човешките фигури са гравирани до най-малки подробности и са облечени по същия начин, както тези мумии тук. Един кораб като че ли разтоварва стадо животни.
Джордино се приближи до Пат и се вгледа във фигурите.
— Това са инорози — уточни той. — Вижте, имат само по един рог над челото си.
— Чиста фантазия — смотолеви Хатфийлд. — Фантазия като скулптурите на несъществуващи гръцки богове.
— Откъде сте толкова сигурен? — предизвика го Пит. — Може би инорозите действително са съществували преди девет хиляди години, преди да изчезнат като вид, заедно с мамонтите и праисторическите животни с дълги кучешки зъби.
— Да, и с медузите със змии вместо коси или с еднооките циклопи!
— Не забравяйте фигурите на водоливниците и драконите — вметна Джордино.
— Докато не се намерят кости или вкаменелости, които да докажат, че са съществували — настоя на своето Хатфийлд, — те си остават легенда от миналото.
Пит отказа да спори повече с Хатфийлд, обърна се и тръгна зад каменните кресла, заети от мумиите, и се загледа в широка завеса от съшити животински кожи, която покриваше едната стена. Много внимателно повдигна едното й ъгълче и погледна под нея. Лицето му доби загадъчно изражение.
— Внимавайте — предупреди го Хатфийлд. — Кожата е много крехка.
Пит не му обърна внимание и продължи да повдига завесата.
— Не бива да я пипате — рече раздразнен Хатфийлд. — Това е ценна реликва и може да се разтроши на прах. Трябва внимателно да се докосва, за да може да бъде запазена.
— Онова, което е под нея, е далеч по-ценно — отвърна Пит с нетърпение в гласа и кимна на Джордино. — Вземи две от ония копия и ела да подпираш с тях завесата.
Хатфийлд, с почервеняло лице, се опита да възпре Джордино, но все едно че се опита да спре трактор. Джордино го отблъсна, като му хвърли само един кос поглед, грабна две от древните копия, заби обсидиановите им върхове в пода и с другите им краища повдигна високо завесата. Тогава Пит измести два от прожекторите да сочат върху стената под нея.
Пат затаи дъх, когато видя четирите големи кръга, гравирани в гладката стена, чиято вътрешност бе изпълнена със странни диаграми.
— Това са някакви релефни изображения — рече тя.
— Приличат на карти — отбеляза Джордино.
— Карти на какво?
По устните на Пит цъфна весела усмивка.
— На четири различни проекции на земното кълбо.
Хатфийлд се взря през очилата си над рамото на Пат.
— Глупости! Тези изображения не приличат на нито една от древните карти, които съм виждал. Прекалено са подробни и със сигурност нямат нищо общо с географията, която ми е позната.
— Именно затова плиткият ви мозък не може да си представи континентите и бреговете такива, каквито са съществували преди девет хиляди години.
— Аз трябва да се съглася с доктор Хатфийлд — каза Пат. — Единственото, което виждам тук, е нещо като няколко големи и малки острови с назъбени крайбрежни ивици, заобиколени от вълнообразни линии, които предполагат просторно море.