— Отбих се да взема кученце за щерките ми.
Лицето на Макс мигом се смекчи.
— Сладко е. Момичетата ще го харесат.
— Имаш ли напредък в разчитането на надписите? — попита той.
— Голяма част от знаците дешифрирах, но ще трябва да поработя още малко, за да ги свържа в думи, които да бъдат преведени на английски.
— Разкажи ми за всичко онова, докъдето си стигнала.
— То е доста — отвърна гордо Макс.
— Слушам те.
— Някъде около 7000 години преди Христа светът е претърпял огромна катастрофа.
— Имаш ли представа от какъв род е била катастрофата?
— Да. Отбелязано е на небесната карта на тавана на подземната камера в Колорадо — поясни Макс. — Още не съм дешифрирала цялото описание, но изглежда, че не една, а две комети са връхлетели от най-отдалечения край на слънчевата система и са причинили световно бедствие.
— Сигурна ли си, че не са били астероиди? Не съм астроном, но не съм чувал комети да са се движили паралелно в орбита.
— Небесната карта показа два обекта с дълги опашки, движещи се един до друг, които са се сблъскали със Земята.
Йегър свали ръката си и загали кутрето, докато говореше.
— Значи две комети се удрят по едно и също време. В зависимост от големината им те сигурно са причинили огромен земетръс.
— Съжалявам, Хирам — каза Макс, — но без да искам те подведох. Само една от кометите се е ударила в Земята. Другата е заобиколила Слънцето и е изчезнала в дълбокия космос.
— Картата показва ли откъде е паднала кометата?
Макс поклати глава.
— Изображението на мястото на сблъсъка сочи Канада, вероятно някъде в района на Хъдсъновия залив.
— Гордея се с теб, Макс. — Йегър беше сложил кученцето в скута си, където то моментално заспа. — Ще станеш класически детектив.
— Разкриването на обикновено човешко престъпление ще представлява детска игра за мен — отвърна високомерно Макс.
— Добре, значи имаме комета, ударила Земята в канадска провинция около 7000 години преди Христа и причинила световна разруха.
— Това е само първо действие. Същността на историята идва по-нататък с описанието на хората и тяхната цивилизация, съществували преди катаклизма и след това. Повечето от тях са загинали. Малцината оцелели, които били твърде немощни, за да възстановят империята си, приели като божествена мисия да тръгнат по света, да образоват примитивните жители от каменната ера, оцелели в по-отдалечените райони, и да градят паметници, предупреждаващи за следващия катаклизъм.
— Защо са очаквали нова заплаха от космоса?
— От това, което събрах, те са предвидили завръщането на втората комета, която е щяла да довърши докрай разрухата.
Йегър почти онемя.
— Искаш да кажеш, Макс, че наистина е съществувала цивилизация, наречена Атлантида?
— Не съм казвала подобно нещо — възрази раздразнено Макс. — Не съм казвала как са се наричали тези древни хора. Знам, че те донякъде напомнят на приказката, съчинена от Платон, известния гръцки философ, препредавана и до днес. Описания от него разговор, проведен между неговия предшественик, великия гръцки държавник Солон, и египетски свещеник, е първият писмен документ, в който се споменава за земя, наречена Атлантида.
— Всеки знае тази легенда — вметна Йегър, чиито мисли се въртяха в пространството. — Свещеникът говорел за островен континент, по-голям от Австралия, който се издигал в средата на Атлантическия океан западно от така наричания днес Гибралтарски проток. Преди няколко хиляди години той бил разрушен и потънал под водата след огромно разместване на пластовете и така изчезнал. Загадка, над която си блъскат умовете привържениците на тази легенда и над която се присмиват историците до ден-днешен. Лично аз съм склонен да се съглася с историците, че Атлантида не е нищо повече от ранна научнофантастична сага.
— Може би в крайна сметка не всичко е изфабрикувано.
Йегър погледна Макс с повдигнати вежди.
— Няма абсолютно никакви геоложки данни за потънал континент, изчезнал насред Атлантическия океан преди девет хиляди години. Такъв никога не е съществувал. Поне не между Северна Африка и Карибско море. Прието е, че легендата се свързва с катастрофално земетресение и наводнение, причинени от изригване на вулкан на остров Тира или Санторин, както се нарича днес, и заличили от лицето на земята минойската цивилизация на остров Крит.