— Значи смяташ, че описанието на Атлантида от Платон в неговите „Критий“ и „Тимей“ е измислица?
— Това не е описание, Макс — поправи Йегър компютъра. — Той разказва историята във вид на диалог, популярен жанр, използван от древните гърци. Авторът не използва трето лице, а я предава на читателите чрез двама или трима разказвачи, като единият задава въпроси на другия. Вярвам, че Платон си е измислил Атлантида, знаейки, че идните поколения ще се хванат на въдицата и ще напишат хиляди книги на тази тема, ще водят безкрайни спорове.
— Много си твърдоглав, Хирам — отбеляза Макс. — Сигурно не вярваш на предсказанията на Едгар Кейс, известния психиатър.
Йегър поклати бавно глава.
— Кейс твърди, че „видял“ Атлантида да пропада и се издига в Карибско море. Ако в този район е съществувала напреднала цивилизация, на стотиците острови там ще са останали някакви следи. Но досега не е открито нищо повече от късче от глинен съд от древна култура.
— Ами огромните каменни блокове, които образуват подводен път край Бимини?
— Това е геоложка формация, която може да се намери и в няколко други части на морето.
— А каменните колони, открити на дъното край Ямайка?
— Беше доказано, че това са бъчви със сух цимент, втвърдил се във водата, след като корабът, който ги превозвал, потънал, и дървените им дъги изгнили с времето. Погледни фактите в лицето, Макс. Атлантида е мит.
— Ти си стар глупак, Хирам. Знаеш ли го?
— Както искаш ме наричай — отвърна сприхаво Йегър. — Но аз предпочитам да не вярвам в древни напреднали цивилизации, за които някои мечтатели твърдят, че имали космически кораби и какво ли още не.
— А! — възкликна Макс. — Тъкмо в това е въпросът. Атлантида не е бил голям град, населен с леонардо да винчовци и томас едисоновци, и заобиколен от канали върху островен континент, както пише Платон. Според онова, което откривам, древните хора са били съюз от малки морски народи, които са кръстосвали целия свят и са му съставили карти четири хиляди години преди египтяните да издигнат пирамидите. Те са завладявали моретата. Знаели са как да използват морските течения и са добили широки познания върху астрономията и математиката, благодарение на които са станали опитни мореплаватели. Те са изградили верига от пристанища на крайбрежни градове и цяла търговска империя за добив и превозване на минерали, които са преработвали в метал, за разлика от други хора от същото хилядолетие, които са живели по високите планини, водили са номадски живот и са оцелели след катаклизма. Мореплавателите са имали лош късмет, че са били пометени от огромни приливни вълни, без да оставят никакви следи. Каквото е останало от пристанищните им градове, сега лежи дълбоко под водата и е заровено под трийсет метра дънна утайка.
— Разчела си и си събрала всички тези данни едва от вчера? — попита изумен Йегър.
— Не оставям под краката ми да поникне трева — подчерта Макс, — нито седя и бездействам, за да ръждясат чарковете ми.
— Макс, ти си виртуоз!
— Нищо особено. В края на краищата, ти ме измайстори, нали!
— Направи ми такъв огромен комплимент, че не мога още да го асимилирам.
— Прибирай се вкъщи, Хирам. Заведи жена си и децата си на кино. После се наспи хубаво, докато аз жужа с чарковете си. А на сутринта, когато пак седнеш тук, ще имам такива сведения, че направо ще ти се накъдри вързаната ти на опашка коса.
25.
След като Пат засне на филмова лента скалните надписи и странните карти на света в погребалната камера, двамата с Джордино отлетяха със самолет до Кейптаун, за да навестят наскоро оперирания Руди Гън в болницата. Правейки сцена, граничеща с шумен скандал, Гън пренебрегна предупрежденията на болничния персонал и успя да склони Джордино да го измъкне и качи на самолет, за да напусне Южна Африка. Накрая Джордино с радост отстъпи и с помощта на Пат измъкна дребния, но жилав заместник-директор на НЮМА през мазето на болницата и го качи на лимузина, която отпраши към летището на града. Там чакаше самолет на НЮМА, за да ги закара обратно във Вашингтон.
Пит остана на острова с доктор Хатфийлд и екипа от „тюлени“. Заедно те внимателно опаковаха ценните реликви, за да ги подготвят за пренасянето им с хеликоптер до борда на дълбокоокеанския научноизследователски кораб на НЮМА, обикалящ около остров Сен Пол. Хатфийлд грижливо увиваше мумиите с одеяла от кораба и ги подреждаше в дървените сандъци, които щяха да бъдат откарани в лабораторията му в Станфордския университет за задълбочено изследване.