След като и последната мумия бе натоварена на хеликоптера на НЮМА, Хатфийлд също се качи, за да придружи мумиите и реликвите по време на краткото пътуване до кораба. Пит се обърна и се здрависа с лейтенант Джейкъбс.
— Благодаря ви за помощта, лейтенант, и моля, благодарете от мое име и на вашите хора. Никога нямаше да се справим без всички вас.
— Не получаваме често назначения да придружаваме древни мумии — усмихна се Джейкъбс. — Почти съжалявам, че терористите не се опитаха да ни ги отнемат.
— Не мисля, че това са терористи в точния смисъл на думата.
— Убийството си е убийство, както и да го наречете.
— В Щатите ли се връщате?
Джейкъбс кимна.
— Наредиха ми да закарам труповете на нападателите, с които тъй ловко се справиха вашите приятели, до болницата „Уолтър Рийд“ в окръг Колумбия за изследване и евентуално разпознаване.
— Желая ви успех — каза Пит.
Джейкъбс каза:
— Може би пак ще се видим някой ден.
— Ако стане, надявам се да бъде на някой плаж на Таити.
Пит остана да наблюдава в неспиращия ситен дъжд как морските пехотинци се качиха на борда на самолета. Не помръдна от мястото си, докато сребърната птица не се загуби от поглед над облаците. Сега той беше единственият човек на острова.
Върна се във вече празната погребална камера и хвърли последен поглед на гравираните в стената карти на Земята. Прожекторите ги нямаше и той си осветяваше с джобно фенерче.
Кои бяха тези древни картографи, направили такива невероятно точни карти на земното кълбо преди толкова много хилядолетия? Как са могли да изобразят Антарктида, преди да е била покрита от плътна ледена покривка? Възможно ли е континентът на южния полюс да е имал по-топъл климат преди хиляди години? Дали е бил обитаван от хора?
Не само картината на една незаледена Антарктида будеше недоумение. Пит не беше споделил с другите, че и разположението на другите континенти и Австралия не му даваше мира — те не се намираха там, където би трябвало да бъдат. Направи му впечатление, че Американският континент, Европа и Азия бяха изместени с три хиляди и двеста километра по̀ на север. Защо древните хора, които иначе бяха изчислили крайбрежните ивици с такава точност, са изобразили континентите толкова встрани от установените места в границите на Земята. Това откритие го озадачи.
Мореплавателите очевидно са имали научни знания, надминаващи развитите народи и цивилизации, дошли след тях. Тяхната епоха също така изглеждаше по-напреднала в изкуството на писмеността и общуването, отколкото на дошлите хиляди години по-късно. Какво послание, останало завинаги гравирано в камъка, са се опитали да предадат на идните поколения?
Мислите, препускащи в съзнанието на Пит, бяха прекъснати от шума на витло и двигател, които проехтяха в тунела и известиха връщането на хеликоптера, който щеше да го закара до научноизследователския кораб. С известна неохота той върна съзнанието си в действителността, изключи фенерчето си и тръгна да излиза от тъмната скална камера.
За да не губи време в чакане на правителствен транспорт Пит взе самолет от Кейптаун за Йоханесбург, откъдето продължи с полет на Южноафриканските аеролинии до Вашингтон. Спа почти през целия път, като само веднъж стана да се разтъпче, когато самолетът кацна на Канарските острови за дозареждане. Пристигна на летище „Дълес“ към полунощ. Беше приятно изненадан, като видя ослепителен форд кабриолет от 1936 година с форсиран двигател и свален гюрук да чака до тротоара. Каросерията и калниците бяха боядисани във виолетово-кафяв металик и искряха на светлините на летището. Броните с гумено покритие бяха от типа на „Де Сото“ от 1936 година. Предните седалки и подвижната седалка в задната открита част бяха тапицирани със светлобежова кожа. Елегантната малка кола имаше двигател V-8, изцяло реконструиран, за да се увеличи мощността му до 225 конски сили. Задната му част бе снабдена със стара петдесетгодишна система от зъбни колела с ускоряваща предавка.
Ако самата кола не беше достатъчна да привлича внимание, то не по-малко красивата жена, която седеше зад кормилото, щеше да накара много глави да се обърнат след нея. Дългата й коса с цвят на канела беше покрита с тънък пъстър шал срещу лекия вятър. Изпъкналите й като на фотомодел скули подчертаваха плътни устни, къс, прав нос и магнетични виолетови очи. Под сиво-кафявото астраганено палто, дълго до коленете, носеше кафяв мек вълнен пуловер с висока яка и сиво-кафяви туидени панталони.