Конгресменката Лорън Смит от Колорадо му хвърли пленителна усмивка.
— За кой път те посрещам по този начин и ти казвам: „Добре се завърнал у дома, моряко“?
— Най-малко за осми, доколкото си спомням — отвърна Пит, радостен, че дългогодишната му романтична любов бе отделила време от претоварения си график, за да го вземе от летището с една от колите от колекцията му.
Той метна пътната си чанта в откритата задна част на автомобила, настани се на пътническата седалка и се наведе да целуне жената, а след това я задържа дълго в прегръдките си. Когато най-накрая я пусна и се облегна назад, тя, поемайки си дъх, рече:
— Ей, внимавай, не искам и с мен да се повтори случая с Клинтън.
— Хората приветстват любовните афери на жените политици.
— Така си мислиш ти — отвърна Лорън и запали двигателя. — Накъде да карам, към хангара ти?
— Не, искам да се отбия за малко в управлението на НЮМА, за да проверя на компютъра си какви са последните данни от Хирам Йегър по програмата, върху която работим.
— Ти сигурно си единственият човек в страната, който няма компютър в дома си.
— И не искам и да имам — отвърна той сериозно. — Достатъчно са ми проектите, с които се занимавам, за да си губя времето с Интернет и да отговарям на електронната поща.
Лорън потегли и излезе с форда на широката магистрала, водеща към града. Пит седеше мълчалив и все още бе потънал в мисли, когато в далечината се открои паметникът на Вашингтон, осветен от лампи в подножието му. Лорън познаваше добре Пит и знаеше, че е само въпрос на време, преди той да слезе на земята.
— Какво ново в Конгреса? — попита той след малко.
— Като че ли много те е грижа — отвърна тя с безразличие.
— Досадно ли ти е да говориш за това?
— Дебатите за бюджета не правят мазоли по женските ръце — после добави с по-мек тон: — Чух, че Руди Гън бил прострелян доста сериозно.
— Хирургът в Южна Африка, специалист по възстановяване на кости, свърши чудесна работа. Руди ще накуцва няколко месеца, но това няма да му попречи да продължи да ръководи операциите на НЮМА от бюрото си.
— Ал каза, че и ти си имал големи перипетии в Антарктика.
— Е, не бяха чак толкова големи. — Той се обърна и я погледна замислен. — Нали си в комисията по международни търговски връзки?
— Да.
— Запозната ли си с дейността на някои големи корпорации в Аржентина?
— Бях там по няколко повода и се срещнах с техните финансови и търговски министри — отвърна тя. — Защо питаш?
— А да си чувала нещо за така нареченото дружество „Нова съдба“ или корпорация „Четвърта империя“?
Лорън се замисли.
— Веднъж при едно посещение с търговска цел се срещнах с генералния директор на Търговско обединение „Съдба“ в Буенос Айрес. Доколкото си спомням, името му беше Карл Волф.
— Кога беше това? — попита Пит.
— Преди четири години.
— Имаш добра памет за имена.
— Карл Волф беше красив мъж с много добри обноски. Голям чаровник. Никоя жена не би забравила мъж като него.
— Щом е така, защо си още с мен?
Тя му хвърли бегъл поглед и провокираща усмивка.
— Земните, сурови и похотливи мъже също привличат жените.
— Суров и похотлив съм аз. — Пит обгърна с ръка раменете й и гризна леко ухото й.
Тя отдръпна главата си.
— Недей, докато шофирам.
Тогава той я стисна прочувствено за дясното коляно, после се отпусна на седалката си и се загледа в звездите, които трептяха в прохладната пролетна нощ през започналите да се разлистват клони на дърветата. Карл Волф. Той прехвърли няколко пъти името в ума си. Истинско немско име, заключи той. Струваше си да се поразрови за това обединение „Съдба“, дори да стигнеше до задънена улица.
Лорън караше гладко, като ловко изпревари няколкото коли, все още на пътя в тези малки часове на нощта, и най-сетне зави по алеята за коли, водеща към подземния паркинг на сградата на НЮМА. Пазачът излезе от будката си, позна Пит и пропусна колата да мине, като поостана малко да се полюбува на отминаващия лъскав стар форд. На главното ниво имаше паркирани само три коли. Лорън спря близо до асансьора и загаси светлините и двигателя.