— Да дойда ли с теб? — попита тя.
— Връщам се след няколко минути — отвърна Пит, докато излизаше от колата.
Той се качи в асансьора, който автоматично спря на етажа на главното фоайе, където Пит трябваше да се разпише в присъствената книга върху масата на дежурния по охраната, който наблюдаваше редица от телевизионни монитори, показващи различни помещения от сградата.
— Много работа, а? — попита любезно охранителят.
— Отбивам се за малко — отвърна Пит през прозявка.
Преди да натисне копчето на асансьора за етажа, където се намираше кабинетът му, интуицията му го накара да се качи направо на десетия етаж. Не се излъга — Хирам Йегър беше все още зад компютъра си.
— Дърк! — изненада се той, като стана от стола и му подаде ръка. — Не очаквах да се мотаеш тук в този час на нощта.
— Реших да видя какво ти и доктор О’Конъл изровихте от древната кал — рече Пит.
— Мразя изтърканите фрази — обади се Макс.
— Това беше достатъчно от твоя страна — смъмри я престорено Йегър и продължи да разговаря с Пит. — Оставих разпечатка на последните ни открития върху бюрото на адмирал Сандекър около десет часа тази вечер.
— Ще я взема и ще я върна веднага на сутринта.
— Не бързай. Той има среща с директора на Националната агенция по океански и атмосферни изследвания и няма да приключи до обяд.
— И ти трябваше да си си вкъщи при жена си и децата — каза Пит.
— Работихме до късно с доктор О’Конъл — поясни Йегър и разтърка уморените си очи. — За малко я изпусна.
— Значи е дошла направо тук, без да си почине от пътуването? — изненада се Пит.
— Тя е забележителна жена. Ако бях свободен, щях да й поискам ръката.
— Винаги си си падал по учените жени.
— Умът преди красотата, така казвам аз.
— А ще ми кажеш ли нещо, преди да прегледам доклада ти? — попита Пит.
— Една удивителна история — отвърна някак замислен Йегър.
— Която ще подкрепя и аз — добави Макс.
— Това е личен разговор — сопна се Йегър на изображението на Макс и го изключи, след това стана и се протегна. — Онова, до което стигнахме, е невероятен разказ за човешки род от мореплаватели. Те са живели преди зората на писмената история и са били погубени след сблъсък на комета със земята, причинил огромни вълни, които погълнали градските пристанища, построени от тях почти във всеки край на земното кълбо. Живели са и умрели в забравена епоха и в съвършено различен свят от днешния.
— Последния път, когато разговарях с адмирала, той заяви, че легендата за Атлантида е неприемлива.
— Потъналият в средата на Атлантическия океан континент не се вписва в картината — каза Йегър сериозно. — Но няма съмнение, че е съществувал съюз на морски народи, повечето от които са преплавали надлъж и нашир всички морета и са картографирали всеки континент. — Той замълча и погледна Пит в лицето. — Снимките на скалните надписи и на картата на света в погребалната камера, направени от Пат, са в лабораторията. Очаквам да бъдат готови и да ги получа до сутринта, за да ги сканирам в компютъра.
— Те показват разположение на континентите, много по-различно от днешното.
Зачервените очи на Йегър гледаха замислено.
— Започвам да си мисля, че нещо по-катастрофално от сблъсък на комета е станало. Сканирах геоложките данни, събрани от хората ми през последните десет години. Ледниковият период е свършил доста рязко, заедно с бясното настъпление на морето към сушата. Морското ниво се е повдигнало с близо деветдесет метра над нивото преди девет хиляди години.
— Това поставя всяка сграда или реликва на атлантите доста дълбоко под водата.
— Да не говорим, че са заровени дълбоко под дънната утайка.
— Те „атланти“ ли са наричали себе си? — поинтересува се Пит.
— Съмнявам се, че изобщо са знаели какво значи тази дума — отвърна Йегър. — Атлантида е гръцка дума и е името на дъщерята на титана Атлас. Днес всеки, който може да чете, и повечето, които не могат, знаят или са чували за Атлантида. Какво ли не носи нейното име, като се почне от курортни хотели, технологични и финансови дружества, магазини и плувни басейни, та се стигне до хиляди продукти, включително вина и храни. Безброй статии и книги са написани за потъналия континент, неведнъж той е бил обект на телевизионни и игрални филми. Но досега само онези, които вярват в Дядо Коледа, НЛО и свръхестествени сили, смятат, че Атлантида е нещо повече от съчинена от Платон история.