Пит тръгна към вратата и се обърна.
— Любопитно ми е — каза той замислен, — какво ли ще кажат хората, като научат, че такава цивилизация наистина е съществувала.
Йегър се усмихна.
— Мнозина ще възкликнат: „Нали ти казах!“.
След като Пит остави Йегър и слезе от асансьора на етажа на кабинетите на НЮМА, забеляза, че лампите в коридора, водещ към апартамента на адмирал Сандекър, светеха на най-ниска степен. Стори му се странно, че са все още включени, но реши, че има много причини да бъде оставено слабо осветление. В дъното на коридора той мина през стъклена врата, отваряща се към преддверието на вътрешния кабинет на адмирала и заседателната зала. Приближавайки се до бюрото, заемано от Джули Уолф, секретарката на адмирала, подуши непогрешимия аромат на портокалов цвят.
Спря се пред вратата и затърси пипнешком ключа за осветлението. В същия миг една фигура, приведена на две, изскочи от сянката и се спусна към Пит. Твърде късно стегна мускулите си — нашественикът успя да го изненада с юмрук в корема. Той се запрепъва заднешком, оставайки на крака, но превит надве, с изкаран въздух. Все пак успя да сграбчи нападателя си, но тъй като не бе подготвен, ръката му бе избита настрани.
Мъчейки се да си поеме въздух, притиснал с едната си ръка корема, Пит напипа ключа за осветлението с другата и го включи. Един поглед върху бюрото на Сандекър му беше достатъчен да разбере мисията на нашественика. Адмиралът беше фанатик на тема чисто и подредено бюро. Всяка вечер, преди да тръгнеше за дома си на Уотъргейт, той прибираше прилежно документите и папките в чекмеджетата. Сега и докладът на Йегър за древните мореплаватели липсваше от плота на бюрото.
Със стомах, свит на топка, Пит се затича към асансьорите. Единият, с крадеца вътре, вече се движеше надолу, другият беше спрял на по-долния етаж. Той нетърпеливо натисна бутона, за да го повика и докато чакаше, задиша дълбоко, за да дойде на себе си. Вратите на кабината се разтвориха и той скочи вътре, натискайки бутона за подземния паркинг. Асансьорът се спусна бързо, без да спира. Слава богу, че ги има асансьорите на „Отис“, помисли си Пит.
Излезе от кабината, без да изчака вратите да се разтворят докрай и се втурна към кабриолета в мига, в който едни червени задни светлини изчезнаха през изходната рампа.
Той отвори шофьорската врата, избута Лорън на другата седалка и включи двигателя. Лорън го гледаше изумена.
— Какво става?
— Видя ли един мъж да потегля току-що? — попита я той, като натисна съединителя, включи на скорост и подаде пълна газ.
— Не беше мъж, а жена със скъпо кожено палто върху кожен костюм с панталон.
Лорън ли няма да забележи такива подробности, отбеляза наум Пит, когато двигателят на форда изрева и гумите оставиха две тъмни следи по циментовия под на паркинга. След като се изкачи по рампата, той натисна спирачките и закова колата до будката на пазача. Мъжът беше излязъл от будката си и гледаше след изчезналите червени светлини.
— В коя посока тръгнаха? — извика Пит.
— Профучаха покрай мен, преди да мога да ги спра — отвърна все още смаяният охранител. — Поеха на юг към главния път. Да се обадя ли в полицията?
— Да, веднага! — Пит изкара форда на улицата и се отправи към главния път, на една пресечка от сградата на НЮМА. — Каква беше колата?
— Черен „Крайслер“ 300М, 253 конски сили, вдига от нула до осемдесет километра в час за осем секунди.
— Знаеш дори и техническите му характеристики? — почуди се Пит.
— И още как! — отвърна Лорън. — Имах такъв, не помниш ли?
— Изплъзна ми се от съзнанието поради тази бъркотия.
— А каква мощност има тази играчка? — надвика тя грохота на двигателя.
— Близо 225 — отвърна Пит и превключи на скорост, за да излезе на главния път.
— Те те превъзхождат.
— Не, ако вземеш предвид, че ние тежим поне четиристотин и петдесет килограма по-малко — отвърна спокойно Пит, докато превключваше предавките. — Нашите крадци може и да имат по-висока максимална скорост и да секат по-право завоите, но аз мога дори да ги изпреваря.
Модифицираният двигател виеше с увеличаването на оборотите. Стрелката на скоростомера зад кормилото доближаваше 150, когато Пит щракна лостчето за ускоряващата предавка. Стрелката на скоростомера мина чертичката за 160 километра в час и оборотите мигом намаляха.