Движението беше слабо в един часа след полунощ в делничен ден и Пит скоро зърна черния крайслер по ярко осветения главен път. Приготви се да го застигне. Шофьорът на крайслера караше с трийсет километра над позволената скорост, без обаче да се опитва да достига максималната скорост на колата. След малко отби вдясно по тясна алея — вероятно се опасяваше да не се натъкне на полиция, защото едва ли допускаше, че го преследва кола от паркинга на НЮМА.
Когато фордът се доближи на около триста метра от по-новата кола, Пит започна да намалява скоростта, влачейки се след по-бавнодвижещи се коли, за да остане извън полезрението на крайслера. Тъкмо се изпълни с върховна самоувереност и видя как крайслерът зави рязко по моста „Франсис Скот“. Като стигна оттатъшния бряг на река Потомак, направи ляв завой, а после със свирещи гуми зави надясно към жилищния район на Джорджтаун.
— Май те забеляза — каза Лорън, потрепервайки от студения вятър, нахлуващ покрай предното стъкло.
— Умна мадама — измърмори Пит. Раздразнен, че губи играта, той хвана здраво кормилото в стил „банджо“, изви го докрай и предприе деветдесетградусов завой. — Вместо да пердаши по права линия, тя използва всеки ъгъл, надявайки се да спечели достатъчно преднина, за да може да завива, без ние да виждаме в коя посока.
В играта на котка и мишка крайслерът препускаше все по-напред след всеки завой, но шейсет и пет годишният кабриолет възстановяваше загубения метраж чрез по-голямото си ускорение. Колите минаха през седем градски квартала, запазвайки една и съща дистанция, без нито едната да намали или увеличи разстоянието между тях.
— Това е ново преживяване — смънка Пит с мрачно лице.
— В какъв смисъл?
Той й хвърли бърз поглед и се усмихна.
— За първи път, откакто се помня, аз съм този, който преследва.
— Това може да продължи до сутринта — отбеляза Лорън, хванала дръжката на вратата, сякаш готова да изскочи в случай на произшествие.
— Или докато на един от нас свърши горивото — отвърна Пит, извършвайки опасен завой.
— Не обиколихме ли вече този квартал?
— Обиколихме го.
Излизайки от следващия ъгъл, Пит видя как стоповете на крайслера ненадейно светнаха и черната кола спря рязко пред една тухлена къща. Той също удари спирачка и спря до крайслера точно когато шофиращата жена хлътна във входната врата.
— Май спря съвсем навреме — подметна Лорън, сочейки към парата, която се вдигаше над капака от радиатора.
— Нямаше да спре, ако не влизаше в плана й — каза Пит, докато оглеждаше тъмната къща.
— И какво сега, шерифе? Разпускаме ли полицейския отряд?
Пит й хвърли лукав поглед.
— Не, ти отиваш и почукваш на вратата.
Тя се обърна към него, лицето й изглеждаше призрачно на слабата светлина на близката улична лампа.
— Не си познал!
— Знаех си, че ще откажеш. — Той отвори вратата си и слезе от колата. — Тогава, ето ти сателитния телефон. Не се ли върна до десет минути, обади се в полицията, а после на адмирал Сандекър. При най-малкото движение в тъмнината, излизай от колата, и то веднага. Разбра ли?
— Защо да не се обадим още сега в полицията и да съобщим за кражбата?
— Защото искам да вляза вътре пръв.
— Въоръжен ли си?
Устните му се разтеглиха до ушите.
— Кой е чувал за оборудван с оръжие автомобил с форсиран двигател? — Той отвори жабката и извади джобно фенерче. — Разполагам само с това — после се наведе, целуна я и изчезна в мрака, обгръщащ къщата.
Пит не използва фенерчето си. Светлината от улицата му беше достатъчна, за да вижда пътя си по тясната каменна пътека, водеща към задната част на къщата. Постройката изглеждаше потискащо тъмна и тиха. Доколкото успя да види, дворът беше добре поддържан. Високи тухлени зидове, покрити с пълзящо растение, го разделяха от имотите от двете му страни. Те също тънеха в мрак — обитателите им все още спяха блажено.
Пит беше деветдесет и девет процента сигурен, че къщата има алармена система, затова не направи опит да се промъкне крадешком. Достатъчно му беше, че не се охранява от кръвожадни кучета. Надяваше се крадецът и приятелите му сами да се покажат. Едва тогава щеше да прецени как да реагира. Стигна до задната врата и се изненада, като я видя широко отворена. Късно осъзна, че крадецът се беше втурнал през предния вход, за да излезе направо през задния. Затича се към гаража, в края на една алея.