Изведнъж нощната тишина се раздра от силен грохот на мотоциклетен двигател. Пит бързо отвори вратата на гаража и влезе вътре. Старомодна задна врата с две крила зееше отворена навън. Фигура в черно кожено палто над кожен костюм с панталон и ботуши натискаше крачния лост на предавките и се канеше да потегли, когато Пит с два скока се хвърли върху гърба на мотоциклетиста, обви ръка около врата му и го смъкна от седалката, без да го пуска.
Пит бързо установи колко наблюдателна беше Лорън. Тялото не беше достатъчно едро за мъж, нито толкова мускулесто. Двамата паднаха на циментовия под, като Пит се просна с цялата си тежест отгоре. Мотоциклетът се катурна на една страна и започна да се движи в пълен кръг, стържейки със задното колело по цимента, докато прекъсвачът му се включи и двигателят замлъкна. Инерцията запрати двуколесното превозно средство право в скупчените тела на пода, като предната гума се блъсна в главата на мотоциклетиста, а ръчките се забиха в бедрото на Пит, без да счупят кост, но му направиха синина, която не се разсея седмици наред.
Той се надигна с болка на колене, видя фенерчето си, което продължаваше да свети на прага, където го беше пуснал, за да освободи ръцете си. Долази до него, взе го и обходи с лъча неподвижното тяло до мотоциклета. Изпод каската, която бе все още на главата, се виждаше разпиляна дълга руса коса. Той обърна тялото по гръб и освети лицето.
Над едната вежда започваше да се оформя подутина, но чертите на лицето не бяха засегнати. Ударът на предната гума на мотоциклета бе довел жената до безсъзнание, но тя беше все още жива. Видът на лицето изуми Пит до такава степен, че той едва не изпусна фенерчето си от ръката, която чак сега затрепери.
Беше доказан медицински факт, че кръвта не изстива, докато във вените не се инжектира ледена вода. Но Пит почувства, че в момента собствената му кръв се смразява. Той се изви на колене, все още в шок, и изведнъж му се стори, че въздухът в гаража натежа от ужас. Беше разпознал жената, която лежеше в несвяст до него.
Нито за миг не се усъмни, че гледа същото лице на мъртвата жена, която бе докоснала рамото му на дъното на морето до потъналия корпус на немската подводница.
26.
За разлика от повечето правителствени служители, заемащи високи постове, адмирал Джеймс Сандекър винаги пристигаше на съвещанията пръв. Искаше да си прегледа още веднъж папките с данни и да се подготви да ръководи съвещанието без излишно губене на време. Тази практика бе установил още когато командваше флотските операции във ВМС.
Въпреки че имаше на разположение просторна заседателна зала за посрещане на високопоставени лица и държавни служители, за срещи с частни лица или с по-ограничен кръг хора той предпочиташе по-малката работна стая в съседство с кабинета му. Тя му беше нещо като убежище в убежище, която му доставяше отмора и душевно стимулиране. Дългата три и половина метра заседателна маса бе поставена върху тюркоазен килим, с подредени около нея елегантни кожени столове. Масата бе изработена от част от корпуса на шхуна от деветнайсетия век, потънала в дълбоките води на езерото Ери. На луксозната махагонова ламперия на стените висяха няколко картини, изобразяващи исторически военноморски битки.
Сандекър ръководеше НЮМА като великодушен диктатор — с твърда ръка, но опрощаващ грешките на подчинените си. Лично президентът му бе възложил да основе Националната агенция за подводни и морски изследвания и той, започвайки от нулата, създаде организация, чийто персонал много бързо стигна до две хиляди души, които се занимаваха с научни изследвания на всеки връх и падина под водната повърхност. НЮМА беше високоуважавана в цял свят заради научните си проекти и бюджетът й рядко биваше орязван от Конгреса.
Фанатик на тема спорт, адмиралът не допускаше никъде излишна тлъстина по шейсет и две годишното си тяло. Беше дребен на ръст — няколко сантиметра над метър и шейсет, с лешникови очи, яркорижа заострена брадичка и същия цвят коса. Рядко си позволяваше алкохол, предимно на вашингтонски приеми, и единственият му основен порок беше страстта му към елегантните пури, дебели и ароматни, които едно малко семейство от Доминиканската република изработваше специално за него, спазвайки точните му изисквания. Той никога не предлагаше от тях на посетителите си и много се дразнеше, когато често хващаше Джордино да пуши съвършено същите пури, а не беше имал случай да установи, че някоя от личния му запас липсва.