Сега той седеше на челното място на масата и се изправи, когато Пит и Пат О’Конъл влязоха в залата. Пристъпи напред и се ръкува с Пит като със син, потупвайки го в същото време по рамото.
— Радвам се да те видя.
— Винаги е удоволствие за мен да се върна отново в кошарата — отвърна Пит сияещ. Той чувстваше адмирала като втори баща и двамата бяха много близки.
Сандекър се обърна към Пат:
— Моля, седнете, докторе. Нямам търпение да чуя какво имате да ми съобщите вие и Хирам.
След малко дойдоха Джордино и Йегър, следвани от доктор Джон Стивънс — бележит историк и автор на няколко книги върху изследвания и разпознаване на древни археологически находки. Над ризата и безръкавния си пуловер Стивънс носеше вълнено спортно яке, от малкия джоб на което стърчеше лула от морска пяна. По начина, по който накланяше главата си, приличаше на червеношийка, ослушваща се за червейче под кората на дърво. Носеше обемиста пластмасова хладилна чанта, която сложи върху килима до стола си.
Сандекър постави пред себе си срязана наполовина гилза от 203-милиметров артилерийски снаряд, служеща за пепелник, и запали пура. Погледна към Джордино, очаквайки той да запали същата пура, но Джордино реши да не дразни шефа си и да се държи възможно най-възпитано.
Пит веднага забеляза напрегнатите и изпити от преумора лица на Йегър и Пат.
Сандекър откри съвещанието, като попита дали всички са се запознали с доклада на Пат и Йегър. Присъстващите кимнаха, освен Джордино, мълчаливо.
— Намерих го за интересно четиво — каза той, — но като научна фантастика не може да се сравни с тази на Айзък Азимов или Рей Бредбъри.
Йегър изгледа Джордино с твърд поглед и рече:
— Уверявам те, че това съвсем не е научна фантастика.
— Открихте ли как са се наричали тези древни хора? Тяхната цивилизация имала ли е друго име освен атланти? — попита Пит.
Пат отвори папка, извади един от листите и се вгледа в текста.
— Доколкото можах да дешифрирам и преведа на английски, те са споменавани от народите от съюза на морските градове държави като „аменеи“.
— Аменеи… — повтори Пит бавно. — Звучи като на гръцки.
— Разкрих голям брой думи, които вероятно произхождат от по-късните гръцки и египетски езици.
Сандекър посочи с пурата си към историка.
— Доктор Стивънс, предполагам, че вече сте изследвали обсидиановите черепи.
— Да, разбира се. — Стивънс се наведе, извади от хладилната чанта единия от черепите и го постави на масата върху широка копринена възглавница. Лъскавият обсидиан заблестя на осветлението от тавана.
— Изключителен шедьовър — каза той с благоговение. — Аменейските занаятчии са го изработили от масивен обсидианов къс, който не е имал абсолютно никакъв дефект и сам по себе си е рядко срещан. За период от най-малко между деветдесет и сто години, а може би и повече, главата е била извайвана ръчно, като за заглаждането според мен е бил използван обсидианов прах.
— Не допускате ли да са използвани някакъв вид секачи от закален метал? — попита Джордино.
Стивънс поклати глава.
— Не е работено с никакви такива инструменти. Никъде не се виждат следи от драскотини или пукнатини. Обсидианът, макар и изключително твърд камък, е много трошлив. Достатъчно е било инструментът само да се подхлъзне или да се постави под неточен ъгъл и целият череп е щял да се раздроби. Не, моделирането и полирането трябва да е било извършено съвършено старателно.
— Колко време ще е нужно за възпроизвеждане на копие със съвременни инструменти?
Стивънс се подсмихна.
— Технически е почти невъзможно да се изработи съвсем точно копие. Колкото повече изследвах този череп, толкова повече се убеждавах в това.
— Има ли някакви знаци в основата му, по които да се съди за произхода му?
— Не, никакви — отвърна Стивънс. — Но нека ви покажа нещо наистина изумително. — Много внимателно и бавно той отвъртя и свали горната половина на черепа. После извади съвършен глобус от вътрешността му. Повдигайки го с две ръце, той го постави върху специално приготвена мека подложка. — Не мога да си представя степента на майсторското умение да се изработи такъв удивителен предмет — каза той с възхищение. — Едва когато изследвах черепа под силна лупа, забелязах линията около черепа, невидима с просто око.