Выбрать главу

След съвещанието Пит се върна в кабинета си, където бе посрещнат от дългогодишната му секретарка Зери Пошински. Тя беше хубава жена с пленяваща усмивка и тяло, на което би завидяла всяка кабаретна актриса от Лас Вегас. Имаше дълга до раменете кестенява коса и магнетични лешникови очи. Живееше сама с котарака си Мургатройд и рядко излизаше в компанията на мъж. Пит много я харесваше, но си налагаше желязна дисциплина да не я ухажва. Често си я представяше в прегръдките му, но спазваше стриктното си правило да не се забърква със служителки от НЮМА. Беше свидетел на много подобни връзки, които бяха довели само до неприятности.

— Търси те специален агент Кен Хелм от ФБР и предаде да му се обадиш — уведоми го секретарката му, като му подаде розово листче хартия с частния телефонен номер на Хелм. — Пак ли си имаш неприятности с правителството?

Той й се усмихна и се наведе към нея, почти докосвайки носа й.

— Аз винаги си имам неприятности с правителството.

Очите й заблестяха с лукави пламъчета.

— Продължавам да се надявам да ме грабнеш и отведеш на някой таитянски плаж.

Той се отдръпна на безопасно разстояние, тъй като уханието на парфюма й „Шанел“ започваше да надига неестествени чувства у него.

— Защо не си намериш някой хубав стабилен мъж домошар, за когото да се ожениш и не оставиш на мира стария, незакотвен и разнебитен човек като мен?

— Защото стабилните мъже домошари не са забавни.

— Кой казва, че жените си падат по семейните гнезда! — въздъхна Пит.

Той се обърна и влезе в кабинета си, който приличаше на паркинг след торнадо. Книги, документи, морски карти и снимки бяха разхвърляни навсякъде, дори върху килима. Беше украсил работната си стая с антики, купени на търг на елегантния пътнически кораб „Президент Кливланд“. Седна зад бюрото си, вдигна слушалката на телефона и набра номера на Хелм.

Рязък клас отговори:

— Да?

— Господин Хелм, обажда се Дърк Пит.

— Господин Пит, благодаря, че ми позвънихте. Помислих си, че може би ще искате да узнаете, че Бюрото разпозна трупа, който изпратихте от Антарктида, и жената, която сте задържали снощи.

— Много бързо действате.

— Дължи се на новата компютризирана фотолаборатория — поясни Хелм. — Там се сканират снимки от вестници, списания, телевизионни предавания, шофьорски книжки, паспорти и полицейски досиета, за да се изгради най-голямата мрежа за разпознаване по снимки в света. Тя се състои от стотици милиони снимки в едър план. Заедно с файловете с отпечатъци от пръсти и ДНК можем да покрием широк спектър за разпознаване на трупове и бегълци. Разпознахме двете жени в порядъка на двайсет минути.

— И какво открихте?

— Името на мъртвата от подводницата е Хайди Волф. А жената, която сте заловили снощи, се казва Елзи Волф.

— Значи са сестри близначки.

— Не, братовчедки са. Интересното е, че и двете произхождат от много богата фамилия и заемат високи постове в семейния бизнес.

Пит се загледа замислен през прозореца на кабинета си, без да вижда река Потомак и Капитолия в далечината.

— Да имат случайно някаква връзка с Карл Волф, генералния директор на търговското обединение „Съдба“ в Аржентина?

Хелм замълча за миг, преди да отговори:

— Изглежда сте с две крачки преди мен, господин Пит.

— Дърк.

— Добре, Дърк, на вярна следа си. Хайди е сестра на Карл, а Елзи му е братовчедка. И да, обединението „Съдба“ е частна търговска империя, основана в Буенос Айрес. Форбс изчисли, че общите им финансови ресурси възлизат на двеста и десет милиарда долара.

— Не е като да живеят на улицата, нали?

— А аз трябваше да се оженя за момиче, чийто баща е зидар.

Пит каза:

— Не разбирам защо жена с такова влияние ще седне да се занимава с дребни кражби.

— Когато намериш отговорите, надявам се да ми ги кажеш.

— Къде е сега Елзи? — попита Пит.

— Лежи под охрана в частната клиника към Федералното бюро, срещу колежа „Маунт Върнън“.

— Може ли да говоря с нея?

— От наша страна няма проблем, но ще трябва да попиташ доктора, който я наблюдава. Казва се Аарон Бел. Ще се обадя да предупредя за посещението ти.

— В съзнание ли е тя?

— Вече да. Здравата си я цапардосал по главата. За малко да й пукнеш черепа.

— Ударът не беше от мен, а от мотоциклета й.