— Както и да е — прозвуча някак весело гласът на Хелм. — Но няма да изкопчиш много от нея. Един от най-добрите ни разпитвачи се опита. Упорита жена. Една мида ще отвори по-лесно черупките си от нея.
— Знае ли, че братовчедка й е мъртва?
— Да, знае. Знае също, че тленните останки на Хайди лежат в моргата на клиниката.
— Това ще се окаже интересно — каза бавно Пит.
— Кое? — попита Хелм.
— Изразът по лицето на Елзи, като й кажа, че аз съм този, който откри трупа на Хайди в антарктическите води и го изпрати във Вашингтон.
Почти веднага след като затвори телефона, Пит напусна сградата на НЮМА и подкара към безименната клиника, използвана единствено от служителите на ФБР и другите държавни охранителни фирми. Паркира форда кабриолет откъм страната на сградата и влезе през главния вход. Преди да бъде допуснат вътре, му поискаха карта за самоличност и посещението му бе потвърдено по телефона. Администраторът го упъти как да стигне до кабинета на доктор Бел.
Пит се бе срещал с лекаря няколко пъти — не за преглед или лечение, а по повод събирането на средства за фондацията за болни от рак, на която баща му сенатор Джордж Пит и доктор Бел бяха съпредседатели. Аарон Бел, прехвърлил шейсет и пет години, имаше червендалесто лице, доста килограми в повече и работеше под непрекъснат стрес. Пушеше по два пакета цигари и пиеше по двайсет кафета на ден. Схващането си за живота често определяше с думите: „Живей си живота и иди в гроба удовлетворен!“.
Той стана и заобиколи бюрото си като мечка, изправила се на задните си крака.
— Дърк! — избоботи той. — Радвам се да те видя. Как е сенаторът?
— Възнамерява да се кандидатира за още един мандат.
— Никога няма да се откаже този човек, както и аз всъщност. Сядай. Тук си заради жената, доведена снощи.
— Кен Хелм ти се е обадил?
— Иначе не би могъл да припариш дотук.
— Клиниката не ми изглежда да е строго охранявана.
— Събери очи срещу камерата за наблюдение и ще видиш какво ще стане.
— Дали жената ще има някакво трайно увреждане на мозъка?
Бел поклати енергично глава.
— След няколко седмици ще се възстанови напълно. Невероятен организъм има. Не прилича на нито една от жените, които са влизали през тази врата.
— Наистина е красива — отбеляза Пит.
— Не, не, не говоря за външния й вид. Тя е рядък екземпляр от гледна точка на физиката й. Тялото на братовчедка й е, или по-точно беше, същото.
— Те са братовчедки според ФБР.
— Независимо от това генетично са съвършено еднакви — каза сериозно Бел. — Съвършено еднакви.
— Как така?
— Присъствах на аутопсията, после взех данните и сравних физическите характеристики с тези на другата жена. При тях двете има нещо много повече от обичайната родствена прилика.
— Хелм ми каза, че трупът на Хайди бил в клиниката.
— Да, още е на масата за дисекции в моргата долу.
— Възможно ли е членове на семейство с едни и същи гени, особено братовчедки, да бъдат огледален образ? — поинтересува се Пит.
— Не е невъзможно, но е изключителна рядкост — отвърна Бел.
— Казват, че всеки от нас има двойник някъде по света.
Бел се усмихна.
— Бог да е на помощ на човека, който прилича на мен.
— И какво е заключението? — попита Пит.
— Не мога да докажа нищо без месеци изследвания и тестове и ще се поставя в неизгодно положение, ако изкажа мнение, но съм готов да заложа името си като заявя, че има вероятност тези две жени — едната жива, другата мъртва — да са създадени по изкуствен начин.
Пит го изгледа.
— Не намекваш да са андроиди, нали?
— Не, не — поклати глава Бел. — Не това.
— Клонирани?
— Съвсем не.
— Тогава какво?
— Мисля, че са плод на генно инженерство.
— Нима е възможно? — не можеше да повярва Пит. — Нима за такъв вид постижение съществуват науката и технологията?
— Има лаборатории, пълни с научни работници, които се занимават с усъвършенстване на човешкото тяло чрез генетика, но доколкото знам, те са все още на стадий опити с мишки. Мога да ти кажа само, че ако Елзи не умре като Хайди или не я блъсне камион, или не бъде убита от ревнив любовник, тя вероятно ще отпразнува сто и двайсетия си рожден ден.