— Не съм сигурен, че бих искал да живея толкова дълго — вметна замислен Пит.
— Нито пък аз — засмя се Бел. — Особено в това свое тяло.
— Мога ли да видя Елзи сега?
Бел стана от стола си и направи знак на Пит да го последва. Двамата излязоха от кабинета и тръгнаха по коридора. Откакто Пит бе влязъл в клиниката, единствените хора, които срещна, бяха администратора в приемната и доктор Бел. Сградата изглеждаше невероятно чиста и стерилна, без никакви признаци на живот в нея.
Бел стигна до една врата без охрана навън и я отвори с електронна карта. На най-обикновено болнично легло лежеше жена, облегнала гръб на възглавница, и гледаше през прозорец с гъста решетка. За първи път Пит видя Елзи на дневна светлина и бе смаян от невероятната й прилика с мъртвата й братовчедка. Същата руса коса, същите синьо-сиви очи. Трудно му беше да повярва, че са просто братовчедки.
— Госпожице Волф — каза приветливо Бел, — имате посетител. — Той погледна към Пит и кимна. — Ще ви оставя сами. Постарай се да не се задържаш дълго.
Пит не бе предупреден как да се свърже с доктора, в случай че възникне проблем и макар да не видя никакви телевизионни камери, беше напълно сигурен, че всяко движение и изречена дума в стаята се наблюдава и записва.
Той придърпа стол до леглото, седна и близо минута не проговори, само гледаше жената, чийто поглед като че ли пронизваше главата му и се забиваше в литографията, изобразяваща Големия каньон, окачена на стената зад него. Най-сетне продума:
— Името ми е Дърк Пит. Не знам дали то ви говори нещо, но е познато на командира на подводницата U-2015, с когото размених няколко думи от един плаващ леден блок.
Очите й леко се присвиха, но жената остана безмълвна.
— Гмурнах се до останките й — продължи Пит — и извадих трупа на братовчедка ви Хайди. Искате ли да се погрижа да бъде пренесена в Буенос Айрес при Карл, за да бъде погребана както подобава в частното гробище на Волфови?
Пит стъпваше по тънък лед, но беше почти сигурен, че Волфови имат частно гробище.
И не сбърка. Очите на жената добиха замислен вид, докато се опитваше да вникне в думите му. След малко устните й се свиха от неприкрит гняв, тя се разтрепери и размърда.
— Вие! — изрече злобно тя. — Вие сте отговорен за смъртта на нашите хора в Колорадо!
— Доктор Бел се е излъгал. Вие имате език, и то какъв!
— Бил сте и на мястото, където е била потопена подводницата ни? — попита тя някак объркана.
— В Колорадо бях принуден да се отбранявам. И да, бях на борда на „Полар сторм“, когато подводницата ви беше потопена, но не нося отговорност за произшествието. Обвинявайте американските ВМС, ако ви стиска. Но ако не беше навременната им намеса, вашата братовчедка и нейната банда от пирати щяха да потопят един безобиден океански научноизследователски кораб и да убият над сто невинни хора. Не искайте от мен да пролея дори една сълза за Хайди. Мисля, че тя и екипажът й си получиха заслуженото.
— Какво направихте с тялото й?
— То е тук, в моргата на клиниката — отвърна Пит. — Научих, че вие двете сте се пръкнали от един и същ семенник.
— Ние сме генетически чисти — заяви дръзко Елзи. — За разлика от останалите от човешкия род.
— И как е било осъществено това?
— След подбор и експерименти на три поколения. Сега всеки от моето поколение се отличава с физически съвършено телосложение и с умствения капацитет на гений. Освен това притежаваме изключителен талант в областта на изкуството.
— Сериозно? — вметна иронично Пит. — А пък аз си мислех досега, че кръстосването между близки роднини създава малоумни хора.
Елзи го изгледа продължително, после се изсмя студено.
— Обидите ви са безсмислени. Не след дълго вие и всички останали дефектни хора на земята ще бъдете мъртви.
Пит се вгледа в очите й, за да види реакцията й на отговора му, който прозвуча с пълно безразличие.
— А, да, близначката на кометата, унищожила аменеите преди девет хиляди години, се връща, удря Земята и погубва почти цялото човечество. Вече знам за това.
За малко щеше да го пропусне, но го видя — мигновен проблясък на въодушевление в очите й, примесен с екстаз. Злорадството, което излъчваше тя, му се стори толкова концентрирано, че сякаш само да се протегнеше и щеше да го докосне. Това го обезпокои. Изпита чувството, че тя пази тайна, много по-заплашителна от всяка друга, която можеше да се вмести в представите му.