Выбрать главу

— Колко време им беше нужно на вашите специалисти да дешифрират надписите?

— Пет-шест дни.

По лицето й се изписа самодоволство.

— А пък нашите хора го направиха за три дни.

Пит беше сигурен, че тя лъже, затова и той реши да я будалка.

— Семейство Волф планира ли някакви празненства, за да отбележи идването на второто пришествие?

Елзи поклати бавно глава.

— Ние нямаме време за глупави веселби. Нашите усилия са насочени към оцеляването ни.

— Наистина ли мислите, че кометата ще падне след няколко седмици?

— Оказа се, че аменеите са направили много точни астрономически и небесни карти. — Погледът й се отмести от лицето му, гласът й не прозвуча убедително, което отново накара Пит да се усъмни в думите й.

— Същото научих и аз.

— Ние имаме… връзки с едни от най-добрите астрономи в Европа и Съединените щати, които потвърдиха предсказанията на аменеите. Всички те бяха единодушни, че връщането на кометата е отбелязано и изчислено по време с удивителна точност.

— Значи семейството ви от бездушни организми, получени чрез деление, пази новината за себе си, вместо да предупреди света — каза язвително Пит. — И вашите връзки са заставили астрономите да си мълчат. Явно, че думата „доброжелателност“ не фигурира в речника на Волфови.

— Защо да всяваме световна паника? — отвърна безгрижно Елзи. — Каква полза от това? По-добре да оставим хората да умрат, без да са предупредени и без да се тревожат.

— Ах, какво голямо сърце имате!

— Животът е за онези, които са най-годни и които планират нещата.

— Ами великите Волфови? Какво ще ви опази от това да не загинете заедно с останалата смрадлива паплач?

— Ние планираме оцеляването си от петдесет години насам — заяви тя решително. — Семейството ми няма да бъде пометено от наводнения или изпепелено от яростни огньове. Ние сме подготвени да издържим на катастрофата и на последиците й.

— Петдесет години… — повтори Пит. — Тогава ли открихте подземната камера с надписите на аменеите, говорещи за тяхното почти цялостно унищожение след падането на кометата?

— Да — отвърна тя простичко.

— Колко са общо тези камери?

— Аменеите споменават за шест.

— Колко от тях е открило семейството ви?

— Една.

— И ние открихме две. Остава да бъдат открити още три.

— Едната е потънала край Хаваите, след като вулкан е избълвал тонове лава върху нея и я е унищожил напълно. Друга е изчезнала завинаги по време на голямо земетресение в Тибет през 800-та година на нашата ера. Така че остава само една неоткрита. Предполага се, че се намира някъде в склоновете на планината Ласкар в Чили.

— Ако е останала неоткрита — попита предпазливо Пит, — защо убихте група колежани, които са проучвали пещера в тази планина?

Тя го изгледа с гневен поглед, но отказа да отговори.

— Добре, да ви попитам къде се намира камерата на аменеите, която сте открили вие? — притисна я той.

Тя го погледна така, сякаш виждаше изгубена душа.

— Най-ранните техни надписи, които намерихме, бяха в един храм сред руините на някогашен техен пристанищен град. Не е нужно да питате повече, господин Пит. Казах ви всичко, което можех да ви кажа, освен още едно: съветвам ви да се сбогувате с вашите приятели и любими същества. Защото много скоро всичко, което ще остане от разкъсаното ви и осакатено тяло, ще заплува в море, което никога не е съществувало.

След тези думи Елзи Волф затвори очи и се затвори за Пит и за света около нея така, сякаш бе влязла в камера за дълбоко замразяване.

28.

Когато Пит напусна клиниката, беше вече късен следобед и той реши да не се връща в НЮМА, а да се прибере направо вкъщи. Караше бавно в натовареното автомобилно движение по моста Рошамбо, преди да излезе на магистралата. Когато наближи портала на пътя за поддръжка на летището, водещ към хангара, телефонът му „Глоубълстар“ подаде повиквателен сигнал.

— Ало?

— Здравей, любими! — разнесе се страстният глас на Лорън Смит.

— Всеки път ми е приятно да се чуя с любимата ми представителка на правителството.

— Какво ще правиш тази вечер?

— Смятах да си забъркам омлет с пушена сьомга, да си взема душ и да погледам телевизия — отвърна Пит, докато пазачът му правеше знак с ръка да минава, гледайки със завист стария форд.