— Това проверено ли е?
Тя кимна.
— Все едно че Ной е направил цяла флотилия от ковчези.
— Четири колосални кораба… — изрече бавно Пит. — Един пътнически лайнер, или нещо като цяла плаваща община, дълъг хиляда и осемстотин метра, широк четиристотин и шейсет метра, на трийсет и два етажа, с водоизместване три и половина милиона тона. — Той събра вежди и добави: — Надарен с богато въображение замисъл, но практически неосъществим.
— Чети по-нататък — подкани го Лорън. — Става още по-интересно.
— Гигантският океански съд има голяма болница, училища, увеселителни центрове, високо усъвършенствани инженерни технологии. Летище с удължена писта на горната палуба ще приютява и поддържа малък парк от реактивни самолети и хеликоптери, а жилищните и служебните помещения ще побират пет хиляди пътници и екипаж… — Пит заклати глава от изумление. — Според мен огромен плавателен съд като този би побрал най-малко петдесет хиляди души.
— В действителност двойно повече. Давай нататък за другите три съда.
Пит продължи да чете, като обобщаваше на глас.
— И те имат също такива мамонтски размери. Единият е за товари и поддръжка и вмества машинария и производствени съоръжения с огромен товар от превозни средства, строителни машини и материали. Вторият е същинска зоологическа…
— Нали ти казах — прекъсна го Лорън, — има и Ноев ковчег.
— Последният е супертанкер, построен да превозва огромни количества петрол, природен газ и най-различни други горива. — Пит затвори папката и погледна Лорън. — Чувал съм, че съществуват подобни плавателни съдове на чертожните дъски, но не знаех, че всъщност са построени, и то от Търговско обединение „Съдба“.
— Корпусите били строени на части и след това закарвани на буксир до някаква уединена корабостроителница, притежавана от „Съдба“, намираща се на пуст фиорд в най-южната точка на Чили. Там корабът се довършвал, обзавеждал се външно и вътрешно и се натоварвал. Запасите от храна и всичко необходимо за пътниците и екипажа били изчислени да стигнат за повече от двайсет години.
— Външни хора не са ли стъпвали на тия кораби? Средствата за масово осведомяване не са ли писали материали за тези най-големи плавателни съдове в света?
— Прочети доклада на ЦРУ за корабостроителницата — упъти го Лорън. — Районът е строго охраняем от малка армия охранители. Никакви външни лица не могат да припарят дотам. Докерите и техните семейства са настанени в малък жилищен квартал на брега и нямат право да напускат територията на корабостроителницата. Фиордът е заобиколен от Андите, стотици планински острови и два полуострова и единственият път за влизане и излизане от него е по море или по въздух.
— Разследването на ЦРУ ми се струва доста повърхностно. Те не са проучили задълбочено проекта на обединение „Съдба“.
Лорън допи брендито си.
— Агентът, който ми предоставя сведения, каза, че Управлението не провело по-задълбочено разследване, тъй като „Съдба“ не представлявало опасност за националната сигурност и интересите на Съединените щати.
Пит се загледа замислен отвъд стената на ресторанта.
— Преди няколко години двамата с Джордино попаднахме в един чилийски фиорд по повод един лайнер, отвлечен от терористи. Похитителите бяха скрили кораба близо до глетчер. Доколкото имам спомен за островите и водните пътища на север от Магелановия проток, там няма канали, достатъчно широки и дълбоки, за да позволяват преминаването на такива огромни плавателни съдове.
— Може би те не са възнамерявали да плават по седемте морета — предположи Лорън. — Вероятно са ги построили просто за да издържат на предсказания катаклизъм.
— Колкото и фантастично да изглежда — каза Пит, опитвайки се да възприеме невероятния замисъл, — ти си близо до истината. Волфови сигурно са похарчили милиарди, за да се подготвят за края на света.
Пит се смълча и Лорън разбра, че се е вглъбил в мислите си. Тя стана от мястото си и отиде в тоалетната, за да го остави известно време на спокойствие. Въпреки че му беше трудно да го приеме, той започна да разбира защо последните поколения на семейство Волф са създадени чрез генното инженерство.
Някогашните нацисти, избягали от Германия, отдавна не бяха сред живите, но те бяха оставили на тяхно място семейство от суперхора, достатъчно силни и издръжливи, за да оцелеят от предстоящия катаклизъм, а после да поемат в свои ръце онова, което е останало от цивилизования свят и да изградят от него нов, който да бъде контролиран и управляван точно по техните стандарти за превъзходство.