29.
Сивите гранитни скали на клисурата се издигаха като огромни сенки, които нощното небе постепенно заличаваше. Долу синьо-белият лед на глетчера блещукаше на светлината от набъбващия лунен сърп. Покритият със сняг връх Серо Муральон, висок 3600 метра, осветяван от звездите на безоблачното небе, се извисяваше над западните склонове на южните Анди, преди да се спусне стръмно към морето, изпълнено с вековни ледници от далечното минало. Нощта беше ясна и тиха със сияйно небе. Осветявано от светлината на Млечния път, малкото превозно средство се стрелкаше между заплашителните стени на клисурата като прилеп, оглеждащ пуст каньон за храна.
Беше есен в Южното полукълбо и по-високите възвишения вече бяха покрити с лек сняг. Високи иглолистни гори се катереха по неравните склонове и рязко спираха до равнище, над което не можеха да виреят, за да отстъпят място на голите скали, които се издигаха до остри и назъбени чукари. В никоя посока не се виждаше светлина от човешко присъствие. Пит си представи каква великолепна красота представлява гледката денем, но сега, в десет часа вечерта, стръмните скали и зъбери бяха тъмни и страшни на вид.
Скайкарът „Молър-М400“ имаше размерите на джип „Чероки“, но по време на полет беше стабилен колкото голям самолет, можеше да бъде пилотиран по градски улици и да бъде паркиран в най-обикновен гараж към къща. Аеродинамичната му форма, със заоблен конусовиден нос, му придаваше вид на нещо средно между автомобил на бъдещето, произведен от „Дженерал Мотърс“ и самолет изтребител от „Междузвездни войни“. Четирите двигателя с противоположно въртене позволяваха на молъра да излита като хеликоптер и да лети хоризонтално като самолет с крейсерска скорост от 480 километра в час и да достига гранична височина 9000 метра. Откажеше ли един, дори два от двигателите, той пак можеше да се приземи благополучно, без да всява тревога сред пътниците. А случеше ли се фатална повреда на някоя от частите му, два парашута с конструкция на летателен апарат се разтваряха, за да свалят скайкара и пътниците му невредими на земята.
Датчиците и системите за безопасност предпазваха от всякакви грешки в летателните механизми или в компютрите. Четирите компютъра на превозното средство постоянно контролираха всички системи и поддържаха автоматичен контрол на предварително зададения път на полета, направлявани от изкуствените спътници на глобално позициониращата система, която го водеше над реки и планини, през долини и каньони. Системата за насочване с огромна ефективност елиминираше необходимостта от пилот.
Пит виждаше обкръжението си извън кокпита в тесни граници. Той рядко си правеше труда да погледне през подвижния капак на кабината. Дори не проявяваше интерес към сянката на самолета от слабата лунна светлина, която профучаваше над неравните скали отдолу, подскачаше над върхарите и се рееше над възвишенията напред още преди те да са се появили в полезрението му. Изобщо не го интересуваше да гледа и как самолетът и сянката му почти се сливат в едно. Той можеше да наблюдава летателния път чрез индикатора за действително топографско изображение, докато автоматичните системи за управление водеха скайкара към предварително програмираното му местоназначение. Турбулентността беше намалена от бързата автоматична реакция на лопатките под двигателите, командвани от автоматичната стабилизационна система.
Пит се чувстваше неловко, че трябва да седи със скръстени ръце, докато самолетът прелиташе между и над планини посред нощ, без ни най-малка помощ от човешки ум и ръце. Той нямаше друг избор, освен да се довери на компютърната насочваща система да провежда полета. Ако седналият до него Джордино се притесняваше дали компютрите ще успеят да предотвратят сблъскване с планинския склон, лицето му по нищо не го издаваше. Той спокойно четеше приключенски роман в осветения кокпит, докато вниманието на Пит бе насочено към морската карта на подводните дълбочини на фиорда, водещ към корабостроителницата на Волфови.
Предварително зададеният план не включваше молъра да лети на безопасни височини над най-високите планински върхове, тъй като мисията беше тайна. Мощните надеждни ротационни тласкащи устройства ги отвеждаха към местоназначението им, без да попадат в обсега на радиолокационен или лазерен детектор.
Двамата мъже се потяха обилно в мокрите си подводни облекла, които бяха сложили върху изолиращо долно трико, но никой от тях не се оплакваше. Бяха се облекли преди полета, за да спестят време за преобличане след като кацнеха.