— А не ти ли минава през ума, че може да бъдеш изложен чисто гол? Тогава едва ли ще представляваш образец на мъжественост от двайсет и първия век.
— Бъди сигурен, че няма да отстъпвам пред най-изявените екземпляри от този род.
Двамата трябваше да прекъснат разговора си, тъй като в този момент скоростта на кацане на молъра намаля и превозното средство започна да губи височина. Пит избра първата възможност — подводно плуване — и програмира компютъра за кацане на предварително даденото място, близо до бреговата ивица, посочено от анализаторите в ЦРУ по спътникова снимка. Минути по-късно скайкарът увисна във въздуха, за да се подготви за кацане. В тъмнината Пит успя да види само, че се намират на девет метра над тясно дефиле. После машината се спусна и леко докосна каменистата почва. След секунди двигателите спряха и системите се изключиха. Навигационните показания сочеха, че молърът се е приземил само на десет сантиметра от програмираното място.
— Никога в живота си не съм се чувствал по-безполезен — измърмори Пит.
— С тая машина човек наистина се чувства излишен — подкрепи го Джордино и едва сега се взря навън през кабината. — Къде се намираме?
— В едно дефиле на петдесетина метра от фиорда.
Пит освободи капака на кабината от фиксаторите, повдигна го и излезе от летателния апарат. Нощта не беше тиха. Шумове от корабна машинария, работеща денонощно, долитаха над водата. Той вдигна задната седалка, отвори багажната секция и започна да подава на Джордино водолазните екипировки. Той пък от своя страна подреждаше комплектите от предмети в две успоредни редици. После двамата си сложиха ботушите, качулките и дихателните апарати. Всеки от тях носеше малка раница на гърдите си, съдържаща пистолет и водолазна лампа, а тази на Пит — и неговия верен телефон „Глоубълстар“. Последното, което свалиха от М400, бяха два подводни скутера „Торпедо-2000“, със сдвоени корпуси, които приличаха на малки ракети. Захранваха се с батерии с времетраене един час и развиваха максимална скорост под вода 7.2 километра в час.
Пит закопча на лявата си ръка и малък насочващ компютър, подобен на онзи, който бе използвал в рудника „Рай“, и го синхронизира с изкуствените спътници на системата за глобално позициониране. После набра код за пренасяне на данните в мъничък монитор, който показа точното им положение спрямо корабостроителницата и водния канал на фиорда, водещ към нея.
Джордино нагласи прибора за спектрално изображение върху маската си за лице и го включи. Пред очите му изведнъж се материализира околният пейзаж — леко мъгляв, но достатъчно ясен, за да различава дори облите камъчета на земята. Той се обърна към Пит.
— Време ли е да тръгваме?
Пит кимна.
— Ти върви напред, тъй като можеш да виждаш пътя, а после, като стигнем до водата и се гмурнем, аз ще водя.
Джордино само кимна безмълвно. Докато не проникнеха благополучно през охранителните системи около корабостроителницата, нямаше какво да си кажат. На Пит не му бяха нужни телепатични способности, за да разбере какво се върти в главата на Джордино. Беше същото, което мислено преживяваше и той.
Двамата бяха с двайсет часа по-назад във времето и на разстояние 9600 километра от кабинета на адмирал Сандекър в главното управление на НЮМА, следвайки план, съставен в момент на лудост.
— Допуснати са грешки — каза с мрачен тон адмиралът. — Доктор О’Конъл е изчезнала.
— Но нали беше под денонощна охрана — отвърна Пит, вътрешно ядосан на Кен Хелм.
— До този момент никой не знае нищо, освен че закарала дъщеря си да я черпи сладолед. Докато охранителите ги изчаквали в колата си пред сладкарницата, доктор О’Конъл и дъщеря й влезли вътре и повече не излезли. Изглежда невъзможно, че такова внезапно хрумване на О’Конъл е могло да се знае предварително от похитителите.
— Имаш предвид Волфови — удари силно с юмрук по масата Пит. — Защо продължаваме да подценяваме тези хора?
— Мисля, че ще се почувстваш още по-зле, като чуеш и останалото — каза Сандекър.
Пит го погледна с лице, навъсено като дъждовен облак.
— Чакай да позная. Елзи Волф е изчезнала от клиниката заедно с трупа на братовчедка й Хайди.
Сандекър избърса въображаема прашинка от плота на заседателната маса, а федералният агент Кен Хелм отговори:
— Повярвай ми, трябва да е станало с магьосник. Клиниката е оборудвана с охранителна система с най-усъвършенствана технология.