Пит погледна Сандекър и се усмихна със затворени устни.
— Явно, че ние сме избраните.
Сандекър не отвърна на усмивката му.
— Сигурен ли си, че е крайно спешно да се проникне в операцията на Волфови?
— Напълно — отвърна твърдо Пит. — Освен това вярвам, но не мога да ви обясня защо, че зад това тяхно начинание се крие нещо много по-опасно. Някаква цел с ужасяващи последствия.
Тясното дефиле криволичеше известно време, преди да стигне до водите на фиорда. Западната крайбрежна ивица се издигаше полегато във вид на полуостров, носещ името Ексмаут. А източният бряг бе прорязан от канали, издълбани от оттеглящи се към морето глетчери. Ярките светлини на корабостроителницата и на четирите плаващи града се отразяваха във водата в северния край на фиорда.
Джордино се спря и направи знак на Пит да остане в сянката на голяма скала. Две патрулни лодки, плаващи една до друга по отсрещната страна на канала, браздяха черните води и осветяваха с прожектори повърхността и брега. Джордино огледа патрулните плавателни съдове през спектралните си датчици, които превръщаха тъмнината в сумрачна дневна светлина.
— Ти си експерт по моторните лодки — каза Пит. — Можеш ли да ги разпознаеш?
— Това са лодки на „Двичак индъстрис“, дълги дванайсет метра — отвърна Джордино веднага. — Обикновено се строят като съдове за чистене на петролни разливи, но тези в случая са въоръжени. Иначе са много добри лодки. Не са много бързи, вдигат максимум осемнайсет възела, но двигателят им с триста конски сили им позволява да теглят или бутат големи шлепове. Това, че са въоръжени, е нова практика.
— Можеш ли да различиш типа на оръжията им?
— По две оръдия с голям калибър на носа и кърмата — отвърна Джордино. — Дотолкова мога да видя.
— Скорост?
— Влачат се с четири възела, явно за да могат спокойно да оглеждат за нашественици.
— Достатъчно бавно за нашите „Торпедо-2000“ — отбеляза Пит.
— Какви дяволски мисли ти се въртят в главата?
— Ще изчакаме под вода, докато те се обърнат и започнат да претърсват с прожекторите по обратния път към корабостроителницата — отвърна Пит. — После, когато ни отминат, ще ги последваме. Пенестите им дири ще попречат на подводните им алармени датчици да ни засекат.
— Звучи обнадеждаващо.
Докато патрулните лодки следваха пътя си на юг, Пит и Джордино провериха още веднъж апаратурата си, преди да си сложат качулките и неопреновите си, тип рицарски, ръкавици. След това обуха плавниците върху ботушите на сухите си подводни облекла. Върху качулките нахлузиха цели маски за лице с вградени подводни устройства за двустранна връзка „Акваком“. Най-накрая всеки закачи края на тънко въже за колана си с тежести — предпазна мярка, за да не се отдалечат един от друг и се загубят в черната като мастило вода.
След като изпусна въздуха от подводното си облекло, Джордино вдигна палци към Пит в знак, че е готов. Пит му помаха в отговор и нагази във водата. Дъното до брега беше каменисто и хлъзгаво от водорасли. Натоварени с водолазните си принадлежности, двамата стъпваха внимателно, за да не загубят равновесие. Когато водата им стигна до кръста, те се гмурнаха под повърхността й. Дъното бързо изчезна и на дълбочина три метра Пит се спря, за да изпусне останалия във водолазния му костюм въздух. Дишаше повърхностно и спускането му набираше инерция, докато водното налягане не компенсира костюма му. Тогава той добави малко количество въздух, за да поддържа почти неутрална плавателност, с цел да се задържи във водата без движения.
След като се бе отдалечил на петдесетина метра от брега, Пит се оттласна нагоре, подаде глава над повърхността и погледна на юг. Патрулните лодки бяха стигнали края на обиколката си и обръщаха, за да поемат по обратния път.
— Нашият ескорт тръгва към нас — съобщи той по микрофона си. — Надявам се да излезеш прав, че се движат с четири възела. Дотолкова могат да вдигнат и нашите подводни скутери.
Главата на Джордино се показа до него над черната вода.
— Ще е горе-долу толкова, но мисля, че няма да изостанем от тях. Дано само тук да няма инфрачервени подводни камери.
— Фиордът е най-малко осемстотин метра широк. Прекалено голяма водна площ, за да бъде обхваната изцяло от камерите. — Пит се извъртя и погледна към светлините на север. — За тая денонощна работа на три смени Волфови сигурно плащат шеметно високи надници.