— На колко ще се басираш, че те не се съобразяват с профсъюзите?
— А според теб колко е газенето на тия лодки?
— Около шейсет сантиметра, но повече трябва да ни тревожи гребният им винт. Той е близо метър в диаметър.
Те наблюдаваха внимателно откъм тяхната страна патрулна лодка. Изчислявайки курса й, те преплуваха още десетина метра, след което се гмурнаха до дълбочина около четири метра и навреме избегнаха прожектора да освети главите им над повърхността. Под водата шумът на двигателя и гребния винт на лодката се чуваше четири пъти по-силно. Те се обърнаха по гръб и зачакаха. Гледаха към повърхността на фиорда отдолу и виждаха как се приближават танцуващите по ледената водна повърхност лъчи от прожекторите.
След малко над тях мина тъмният корпус на лодката, задвижвана от голям гребен винт, който разбъркваше водата във вид на циклон от пяна и пощурели мехурчета. Почти веднага Пит и Джордино натиснаха докрай бутоните за скоростта на подводните си скутери, хванаха здраво ръкохватките и се гмурнаха в пенестия килватер на по-близката до тях патрулна лодка.
При скорост четири възела дирята на лодката не беше чак толкова силна. Те лесно поддържаха постоянен курс в нея, без да бъдат клатени и подмятани. Единствената им потискаща мисъл в момента беше, че не можеха да виждат къде отиват. За щастие на Пит ярка светлина на кърмата се процеждаше през разбърканата вода и той не откъсваше поглед от нея. Държейки здраво ръкохватките на подводния скутер, той насочваше заобления му като на торпедо нос на постоянен курс през вихрещата се вода.
В продължение на три километра, на около два метра под студената повърхност на фиорда, те следваха лодката и едва смогваха да поддържат темпото й, макар че натискаха бутоните си за скоростта докрай. Пит се безпокоеше дали батериите им ще издържат за обратния път до мястото, където бяха оставили скайкара. Утешаваше го поне мисълта, че той и Джордино няма да бъдат лесно забележими на тази плитка дълбочина под водата на ярките светлини на корабостроителницата. Дотогава обаче, въпреки че килватерът ги закриваше и черните им сухи подводни облекла се сливаха с вледеняващите дълбочини, някой по-бдителен член от екипажа на патрулната лодка можеше да долови нещо подозрително. Но подобно нещо не се случи. Пит правилно бе предположил, че патрулиращите бяха насочили вниманието си върху осветяваната напред от прожекторите повърхност.
— Добре ли ме чуваш? — попита Пит.
— Всеки звук — отвърна Джордино.
— Мониторът ми показва, че сме изминали близо три километра. Лодката би трябвало да се готви да обърне отново за следващата си обиколка на фиорда. В момента, в който усетим килватера да прекъсва било то наляво или надясно, се гмуркаме на безопасна дълбочина и се задържаме на място за няколко минути, преди да се покажем на повърхността, за да видим какво е положението.
— Ще те следвам — каза Джордино с такова спокойствие, сякаш чакаше автобус на спирка.
След не повече от три минути патрулната лодка предприе широк 180-градусов завой. Като почувстваха, че килватерът започна да завива, Пит и Джордино се гмурнаха на дълбочина шест метра и увиснаха във водата, докато светлината на прожектора се загуби в далечината и вече не се виждаше под водата. Бавно и много предпазливо те заритаха и се издигнаха нагоре, без да знаят къде точно ще излязат над повърхността в района на корабостроителницата.
Двете глави се подадоха сантиметри над водата и двата чифта очи заоглеждаха заобикалящата ги вода. Оказа се, че са се отклонили само около седемдесет и пет метра от първия от четирите огромни дока, навлизащи близо километър и половина навътре във фиорда. Колосален плаващ град бе закотвен до най-близкия до тях док, а останалите три огромни кораба бяха вързани до другите успоредни докове. Както бяха осветени, те представляваха изумителна гледка под нощното небе. Пит и Джордино се прехласнаха повече от размера на тия колоси. Не можеха да си представят, че такава невероятно огромна маса може не само да се задържи на повърхността, но и да кръстосва световните морета на собствена мощност.
— Нима са истински? — промълви с благоговение Джордино.
— Изумително… Само това ми идва наум — отвърна Пит с глас, малко по-висок от шепот.
— От кой да започнем?
— Засега забрави за корабите. Първо трябва да намерим място, където да оставим водолазните си принадлежности, а после тръгваме да проучим административната сграда на корабостроителницата.