— Мислиш, че там някъде държат Пат ли?
— Не знам, но не е зле да започнем оттам.
— Можем да се придвижим до под доковете, докато стигнем до скалите покрай брега — предложи Джордино, сочейки с ръка към водата между огромните пилоти на доковете. — Там вдясно виждам тъмни бараки. Надявам се да успеем да влезем в някоя от тях, за да се преоблечем в работните си дрехи.
Работните им дрехи представляваха жълти гащеризони, наподобяващи американски затворнически униформи, изработени по увеличени снимки на работници. Снимките бяха направени от разузнавателен изкуствен спътник и предадени на адмирал Сандекър заедно с подробни планове на корабостроителницата и всичките сгради в района.
Пит програмира уреда си за откриване на цели и повдигна монитора към маската си за лице. Видя как пилотите на дока се материализираха пред очите му така, както ако стоеше на суша под ярко слънце. Изпита чувството, че плува в подводен коридор с филтриращи се през водата блещукащи светлини.
Двамата с Джордино минаха над големи тръби и тръбопроводи за скрита електрическа инсталация, които отвеждаха от брега до края на доковете. Видимостта беше увеличена до трийсет метра поради отраженията на хилядите лампи, ярки като на улица в Лас Вегас.
Пит и Джордино заплуваха един до друг над дъно от гладки камъни. Постепенно дъното започна да се издига и двамата водолази стъпиха на него и тръгнаха, хванати ръка за ръка. После се спряха и се проснаха по корем в плиткото. Недалече от тях видяха стъпала, водещи нагоре към малък циментов кей, близо до пилотите на дока. Една-единствена лампа хвърляше слаба светлина върху кея, в контраст с галактиката от светлини на корабостроителницата, и осветяваше фасадите на ниски постройки, които Пит бе запаметил от сателитните снимки като бараки за инструменти. Само страничните им стени тънеха в сянка.
— Как ти се струва наоколо? — попита Джордино.
— Пустеещо. Но не съм сигурен дали някой не се мотае в тъмното.
Още не се бе доизказал, когато Джордино, който гледаше през уреда си за спектрално изображение, забеляза движение покрай най-близката барака. Той стисна Пит за рамото като знак за предупреждение, когато един униформен пазач с автоматично оръжие през рамо изплува в светлината и набързо огледа кея. Пит и Джордино лежаха, без да помръдват, потопени до кръста във вода и отчасти скрити зад пилотите.
Както почти очакваше Пит, пазачът изглеждаше отегчен, тъй като изобщо не бе виждал съмнително лице да се опитва да се промъкне в района на корабостроителницата. Та кой крадец или вандал ще си направи труда да ограби съоръжение, намиращо се на повече от 160 километра от най-близкия град, и то на отсрещната страна на няколко глетчера и планинския масив Андите. След малко мъжът се обърна и навлезе отново в мрака покрай редицата от бараки.
Още преди пазачът да се отдалечи в тъмнината, Пит и Джордино се озоваха на кея с плавници в ръце, с подводните скутери под мишница и изкачиха крадешком стъпалата, бързайки да се скрият от ярката светлина. Първата барака се оказа отключена и те с облекчение се шмугнаха вътре. Пит затвори вратата след себе си.
— Най-сетне у дома — въздъхна блажено Джордино.
Пит намери насмолен брезент и го провеси на единствения прозорец, като затъкна краищата му в пролуките на рамката. После включи водолазната си лампа и обходи с лъча помещението. То беше пълно с корабна железария: сандъци, препълнени с медни и хромови нитове, болтове и винтове, рафтове с прилежно подредени електроматериали, шкафове, натъпкани с половинлитрови тенекиени кутии с корабна боя — всички с етикети.
— Те явно си падат по реда и чистотата.
— Наследство от предците им.
Двамата бързо изхлузиха апаратите за дишане и подводните си облекла, после извадиха от раниците си оранжевите униформи и ги облякоха върху изолиращото водолазно трико. Накрая свалиха ботушите си и обуха кецове.
— Мина ми една мисъл — каза Джордино с мрачен израз.
— Какво?
— Ами ако на униформите на персонала на Волфови има изписани имена или нещо друго, което да не е излязло на снимките?
— Това не ни е и половин проблем.
— А какво по-лошо да очакваме?
— Намираме се в Южна Америка. Никой от нас не говори испански, дори дотолкова, че да попита къде е тоалетната.