— Свещеното копие, както станало известно, стигнало до Карл Велики и се наследявало от всички следващи свещени римски императори през следващите хиляда години, преди да попадне в ръцете на хабсбургските императори и да бъде изложено на показ в кралския дворец във Виена.
— Вероятно знаете и преданието, разказващо за силата на копието — каза Хозафел, — предание, което подтикна Хитлер да го притежава.
— „Който притежава Свещеното копие и разбере силите, на които служи, държи в ръцете си съдбата на света за добро или лошо“ — цитира Сандекър. — Затова Хитлер е откраднал копието от Австрия и го задържал до последния си час. Въобразявал си е, че то ще му донесе господство над света. Интересно би било да се размисли човек дали ако Хитлер никога не е бил чувал за копието, щеше да търси пътя към властта за световно доминиране. Последното му желание е било то да бъде скрито, за да не попадне в ръцете на враговете му.
— Споменахте и Кървав флаг — обади се Литъл. — Не съм чувал нищо и за тази реликва.
— През 1923 година — започна Хозафел — Хитлер предприе опит за преврат срещу съществуващото немско правителство в Мюнхен. Това беше катастрофа. Армията стреля в множеството и няколко души бяха убити. Хитлер избяга, но по-късно бе заловен и изправен пред съда. Бе осъден на девет месеца затвор и именно тогава той написа „Моята борба“. Опитът за преврат стана известен като „Мюнхенския пуч“. Едно от първите нацистки знамена със свастика се носеше от един от бъдещите революционери, който беше убит и облян в кръв. Естествено знамето стана окървавеният символ на нацистки мъченик. Това Кърваво знаме после се използваше в церемонии за освещаване на бъдещите нацистки знамена по време на партийни събрания в знак на благословия.
— Значи нацистките съкровища са били измъкнати тайно от Германия и повече никой не ги е видял — отбеляза замислен Литъл. — Според много стари архиви на ЦРУ не са открити никакви следи от копието и други нацистки съкровища, включително произведения на изкуството и плячката от банките и държавната хазна.
— Вашата подводница е била U-699, нали? — попита Сандекър.
— Да, аз бях неин командир — потвърди Хозафел. — Малко след като няколко влиятелни нацистки военни офицери, високопоставени партийни офицери и прахът на Хитлер бяха благополучно натоварени на борда, аз отплавах от Берген в килватера на U-2015. Досега изчезването на Хитлер беше мистерия. Разказвам тази история единствено по настояване на господин Литъл и поради вероятността, както разбрах, че светът ще претърпи нов катаклизъм след падането на комета. Ако това стане, то ще ме освободи от клетвата ми да запазя тайната.
— Ние все още не сме готови да огласяваме идването на Страшния съд — каза Сандекър. — Онова, което ни интересува, е дали семейство Волф наистина са похарчили несметни суми, за да построят огромни „Ноеви ковчези“, фанатично вярвайки, че един катаклизъм ще разруши Земята и всяко живо същество на нея, или са водени от някакъв друг мотив.
— Интересно семейство са Волфови — каза замислен Хозафел. Полковник Улрих Волф беше един от най-верните хора от обкръжението на Хитлер. Той следеше всички безразсъдни заповеди и най-тъпи желания на Хитлер да се изпълняват. Полковникът също така беше и водач на група от предани нацисти, които образуваха елитна група от офицери от СС, посветени да защитават вярата. Те наричаха себе си „бранители“. Повечето от тях загинаха в сражения през последните дни на войната, по-точно всички, освен полковник Волф и още трима. Той и цялото му семейство — съпруга, четирима синове и три дъщери, двама братя, три сестри и семействата им — отплаваха на борда на U-2015. Един стар мой другар от военноморския флот, който е все още жив, ми каза, че Волф бил последният от неколцината бранители и създал някакъв вид съвременен ред, наречен „Нова съдба“.