— Вярно е. Те действат във вид на огромен конгломерат, известен като Търговско обединение „Съдба“ — уточни Сандекър.
Старият немски морски вълк се усмихна.
— Значи са се отказали от униформите, пропагандата на служебни костюми и годишните отчетни доклади.
— След като вече не се наричат нацисти, те осъвремениха манифеста си — добави Литъл.
— Освен това са създали раса от свръхчовеци — продължи Сандекър. — Чрез генното инженерство новото поколение Волфови не само си приличат на външен вид, но и тяхната анатомия и отличителни черти са еднакви. Те имат умове на гении и изключителна имунна система, която им позволява да живеят много дълго.
Хозафел видимо се напрегна, очите му се изпълниха с израз на дълбок ужас.
— Генно инженерство ли казахте? Една от металните кутии, пренесени с моята подводница, се държеше през цялото време дълбоко замразена. — Той си пое дълбоко въздух. — Тя съдържаше сперма и парченца тъкан, взети от Хитлер в един от дните, преди той да сложи край на живота си.
Сандекър и Литъл си размениха погледи.
— Мислите ли, че е възможно спермата на Хитлер да се е използвала за създаването на по-късното потомство на Волф? — поинтересува се Литъл.
— Не зная — отвърна някак нервно Хозафел. — Но се опасявам, че има вероятност полковник Волф заедно с чудовището от Аушвиц доктор Жозеф Менгеле, известен с прозвището „Ангелът на смъртта“, да са експериментирали със замразената сперма на Хитлер, за да оплодят жените Волф.
— Това е най-гнусното нещо, което съм чувал — смотолеви Литъл.
В този момент приглушен звук прекъсна разговора им. Сандекър натисна бутон на телефонния апарат на масичката за кафе.
— Има ли някой вкъщи? — разнесе се познатият глас на Пит.
— Да — отвърна рязко Сандекър.
— Обаждаме се от „Лийнинг пица тауър“. Поръчали сте пица.
— Да.
— С какво я предпочитате, със салам или шунка?
— Със салам.
— Мятаме я в пещта. Ще ви се обадим веднага щом нашият разносвач тръгне. Благодарим ви, че избрахте „Лийнинг пица тауър“.
Линията прекъсна и през микрофона се чу продължителен сигнал.
Сандекър прекара ръка по лицето си. Когато вдигна поглед, очите му бяха напрегнати и мрачни.
— Влезли са в корабостроителницата.
— Бог да им е на помощ! — промълви едва чуто Литъл.
— Не разбирам — обади се Хозафел. — Това някакъв код ли беше?
— Сателитните телефонни разговори не са обезопасени срещу подслушване с подходяща техника — поясни Литъл.
— Това има ли нещо общо с Волфови?
— Да, адмирале, има. — Сандекър понижи глас и добави: — А сега е ред вие да чуете нашата версия на историята.
30.
Пит и Джордино тъкмо излязоха от бараката, когато един глас им подвикна нещо на испански от ъгъла на постройката.
Джордино спокойно му отвърна и разпери празните си ръце в знак на съжаление.
Явно примирен с отговора, пазачът продължи покрай бараките. Пит и Джордино го изчакаха да се отдалечи, после излязоха на пътя, който водеше право в сърцето на корабостроителницата.
— Какво те попита и какво му отговори ти? — полюбопитства Пит.
— Поиска ми цигара, а аз му отговорих, че не пуша.
— И нищо повече?
— Нищо повече.
— Испанският ти се оказа по-добър, отколкото предполагах. Кога си го учил?
— Практикувах го с амбулантните търговци на плажа пред хотела ми в Масатлан — отвърна скромно Джордино. — Когато бях в гимназията, бях понаучил няколко изречения от домашната помощничка на майка ми.
— Сигурен съм, че не само на това те е научила — подметна иронично Пит.
— Това е друга история — отвърна Джордино, без да се смути.
— Предлагам оттук нататък, докато сме в района на корабостроителницата, да забравим за английския.