— Само от любопитство, с какво оръжие си?
— Със стария си и верен „Колт 45“. Защо питаш?
— Откакто те помня, не се разделяш с тази стара реликва. Защо не го изтъргуваш за някое по-модерно оръжие?
— Той ми е като стар приятел. Не помня вече колко пъти ми е спасявал живота. — Пит посочи с брадичка към издутината под комбинезона на Джордино. — А ти?
— Моето е „Пара-Орднанс“ 10+1, който задигнах от един от клоуните в мината в Пандора.
— Добре поне че имаш вкус.
— И ми излезе безплатно при това — захили се Джордино, после кимна към главните сгради на корабостроителницата. — Към коя от тях се отправяме?
Пит погледна компактния си насочващ компютър, чийто монитор бе програмиран с плана на корабостроителницата. После вдигна поглед към пътя, минаващ непосредствено покрай доковете и граничещ от другата страна с огромните метални складови помещения. Посочи към двайсететажната сграда, стърчаща над тях, на километър и половина по-нагоре по пътя.
— Онова високо здание отдясно.
— Не съм виждал такова огромно корабостроително съоръжение — отбеляза Джордино, оглеждайки огромния комплекс. — Слага в джоба си всичко, строено от този род в Япония и Хонконг.
Те изведнъж се спряха и се загледаха с извити назад глави в най-близкия суперкораб като селяни, попаднали за първи път в голям град с небостъргачи. Разнесе се вой на реактивен самолет, който снижаваше и след малко кацна на дългата писта на най-горната палуба на „бегемота“. Шумът от двигателите му се разнесе над водата, удари се в склоновете на планината и пак се върна. Гледката беше изумителна. Дори най-усъвършенстваните холивудски специални ефекти не биха могли да се доближат до реалността на това творение.
— Никой от корабостроителните заводи в света няма капацитета да построи кораб с тия размери — каза Пит, без да откъсва поглед от закотвения до дока чудовищно огромен кораб, чийто корпус се губеше някъде във висините. Нито една сграда в света, дори двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк, поставени една върху друга, не можеха да стигнат височината на този „Волфов ковчег“.
Освен по огромната носова част този плавателен съд по нищо не приличаше на кораб. По-скоро можеше да мине за съвременен небостъргач, легнал на едната си страна. Цялата надстройка беше от армирано цветно стъкло със здравината на нисколегирана стомана. Зад тях се виждаха градини, оформени да създават атмосферата на голям парк. Нямаше палуба за разходки, външни палуби или балкони. Всички палуби бяха напълно покрити. Обикновен заострен нос се издигаше към надстройката под скосен ъгъл до палубата за кацане, което според Пит беше явна стратегия за намаляване удара на огромна приливна вълна.
Той огледа кърмата на кораба с повече от обикновен интерес. Започващи от водолинията, двайсет успоредни, наподобяващи кейове съоръжения, които той прецени, че са дълги около шейсет метра, стърчаха навън под висок покрив, подпиран от петнайсетметрови колони в гръцки стил. Те служеха както за капаци на гребните винтове, така и за кейове, на които се връзваха многобройните моторни лодки, кораби с подводни крила и ховъркрафти. Широки стълбища и остъклени асансьори в основата на кейовете отвеждаха към главната надстройка. Колкото и неправдоподобно да изглеждаше, огромният плавателен съд си имаше свой собствен воден басейн, където лодките се закотвяха и издигаха от водата между кейовете, когато корабът беше в движение.
Пит огледа хилядите докери, които изпълваха доковете и палубите. Явно, че операцията за подготовка и запасяване на кораба с продоволствия беше в пълен ход. Високи кранове на релси се движеха напред-назад по дока, повдигаха дървени сандъци и ги разтоварваха в огромните отворени трюмове. Гледката беше прекалено недействителна, за да се възприеме. Изглеждаше невъзможно, че тези плаващи градове изобщо не са предназначени да излязат през фиорда в открито море. Първостепенната им цел беше да издържат на огромните вълни, преди да бъдат подети от обратното течение и върнати в дълбоки води.
Никъде нямаше тъмни кътчета, тъй като ярката светлина проникваше навсякъде. Пит и Джордино тръгнаха бавно по широкия път, като помахваха за поздрав на случайно срещнат пазач, който отминаваше, без дори да задържи поглед върху тях. Пит забеляза, че повечето от работниците се движеха из огромното корабостроително съоръжение и корабите с мотокари, наподобяващи електрически колички за голф. Започна да се оглежда за някой свободен и след малко мерна няколко такива, паркирани пред голям склад.