Джордино сръчно цапардоса двама от охранителите с приклада на автомата си, преди те да се осъзнаят, после заби цевта в челото на третия и изрече рязко на испански:
— Пусни оръжието си или ще пръсна мозъка ти!
Охранителят запази пълно самообладание — също като наемниците, на които се бяха натъкнали в рудника в Пандора. Пит се напрегна, чувствайки, че мъжът може да направи светкавично движение и да стреля пръв. Но охранителят зърна студения поглед в очите му и позна в него смъртна заплаха. Знаейки, че само едно мигване може да прати куршум в главата му, той разумно остави оръжието си на пода. Беше същия модел Пара-Орднанс като това, което Джордино притискаше между очите му.
— Вие, клоуни, няма да стигнете доникъде! — процеди през зъби пазачът на английски.
— Я виж ти! — възкликна Пит. — Какво имаме тук? Още един наемен стрелец като ония в Колорадо. Карл Волф сигурно ти плаща тлъсти надници, за да убиваш и умреш за него.
— Откажи се, друже. Ти си този, дето ще умреш.
— Вие тук имате отвратителния навик да си пеете една и съща песен. — Пит доближи на сантиметър колта си от лявото слепоочие. — Къде са доктор О’Конъл и дъщеря й? Казвай или ще дръпна спусъка. Може и да оживееш, но няма да имаш очна ябълка, за да виждаш. И така, къде са?
Пит беше груб, но не и садист. Изражението на изкривеното лице и злобата в очите му бяха достатъчни да подведат охранителя, че има насреща си луд, който наистина ще избие окото му.
— Затворени са в един от големите кораби.
— Кой по-точно? — попита Пит. — Те са четири.
— Не зная, кълна се, че не зная.
— Лъже — обади се Джордино с леден тон.
— Говори истината, или ще залепя и двете ти очни ябълки за стената — заплаши го Пит, като запъна петлето и притисна цевта в края на окото му.
Лицето на охранителя не се промени от страх, но все пак с омраза в очите той изрече сподавено:
— „Улрих Волф“. Там ги държат.
— Кой от тях е той?
— Корабът град, с който хората от Четвъртата империя ще отплават в открито море след падането на кометата.
— Ще са нужни две години, за да се претърси кораб като този. Дай ми по-точно местонахождение или ослепяваш. Веднага! — притисна го Пит.
— Ниво шест, секция К. Но не знам кой точно апартамент.
— Продължава да лъже — избухна Джордино. — Дръпни спусъка, но ме изчакай първо да се обърна с гръб. Не мога да гледам как кръвта ще оплеска хубавата кабина.
— Тогава стреляй и да приключваме — изръмжа мъжът.
— Къде Волфови намират убийци като теб?
— Какво те засяга?
— Ти си американец. Не са те наели от улицата, я! Сигурно си излязъл от армията, от някоя елитна сила, освен ако не бъркам. Твоята преданост към семейство Волф надминава всички граници. Защо?
— Да дам живота си за Четвъртата империя е чест за мен. Възнаграден съм, както и останалите, с това, че жена ми и синовете ми ще бъдат в безопасност на борда на „Улрих Волф“, когато целият свят бъде разрушен.
— Значи това е застрахователната ти полица.
— Ама той има семейство от хора? — удиви се Джордино. — Бях готов да се закълна, че просто се свива и мъти яйца!
— Какво те грее банкова сметка с милиарди долари, след като населението на земята ще изчезне напълно?
— Мразя песимизма — каза Джордино и стовари тялото на автомата си в тила на наемника, който се свлече в несвяст върху неподвижните тела на другарите си. Почти в същия момент звук от алармени звънци се разнесе из сградата. — Трябва незабавно да изчезваме от тоя град.
— Върши всичко стилно и изискано — каза Пит, видимо обезпокоен. — Винаги стилно и изискано.
След шест минути асансьорът спря във фоайето и вратите се отвориха. Те се изправиха срещу най-малко двайсетина охранители с автоматични оръжия, насочени към асансьора — едни прави, други клекнали в положение за стрелба.
Двама мъже, облечени като пазачи в униформени черни гащеризони и плетени шапки, нахлупени почти над очите им, вдигнаха ръце и извикаха високо с наведени глави първо на английски, после на испански:
— Не стреляйте! Ние убихме двама от нашествениците — и те издърпаха за краката две тела в жълти комбинезони и ги оставиха на мраморния под на фоайето. — Има и други, които действат отвътре — додаде задъхан Джордино. — Барикадирали са се на десетия етаж.