— Къде е Макс? — попита един от мъжете, който се държеше като началник.
Пит закри лице, уж че бърше потта си и посочи нагоре. Джордино отговори:
— Трябваше да го оставим там. Зле е ранен. Налага се бързо да повикаме лекар.
Добре обученият охранителен отряд бързо се раздели на две групи — едната се втурна към асансьора, а другата към аварийното стълбище. Пит и Джордино коленичиха до двамата припаднали охранители и се престориха, че ги преглеждат, докато не видяха възможност да се измъкнат тихомълком през главния вход.
— Не мога да повярвам, че минахме метър — каза Джордино, когато се метнаха на мотокара и отпрашиха към дока, където бе закотвен „Улрих Волф“.
— За щастие те всички бяха съсредоточили вниманието си в залавяне на нашествениците, за да се вгледат в лицата ни и да видят, че не сме тукашни.
— Униформата ми е прекалено дълга и тясна, а твоята?
— Прекалено къса и свободна, но сега нямаме време да се отбиваме при някой шивач — смотолеви Пит, натиснал докрай педала на мотокара, който обаче не можеше да вдигне скорост, по-висока от двайсет километра и това го изнервяше.
Минаха покрай величествения плаващ град, като се стараеха да избягват местата, където кипеше трескава работа. Докът беше задръстен от работници, които се движеха насам-натам с мотокари или велосипеди. На Пит често му се налагаше да натиска спирачния педал, за да не блъсне някой от докерите, които му се изпречваха на пътя, без дори да се оглеждат — толкова бяха погълнати от работата си. Огромните вилкови повдигачи също не се съобразяваха със задаващия се мотокар и пресичаха пътя му, бързайки да стигнат до товарните рампи и да изчезнат в огромните трюмове. Много вдигнати юмруци и гневни викове се сипеха след Пит, докато той криволичеше между препятствията от хора и масивни съоръжения.
Ако не бяха черните им униформи на пазачи, откраднати от мъжете в асансьора, те положително щяха да бъдат спрени и заплашени с хубав бой за това безразсъдно шофиране. По едно време Пит видя възможност да се качат на борда, без да използват дългия подвижен мост, и изви докрай кормилото надясно, изкачи се по една празна от товарни автомобили рампа на главния док и оттам се спусна по друга право в недрата на плаващия град, където товарът бе подреден и довършителните работи по поддръжката на кораба бяха привършени. В товарното депо, откъдето излизаха огромни коридори във всички посоки през долните складови помещения, Пит забеляза един мъж с червен работен комбинезон, който, изглежда, отговаряше за товаренето на продоволствията и съоръженията. Той предупреди Джордино какво да му каже на испански и след това рязко спря.
— Бързо, имаме авария на ниво шест, секция К — извика Джордино. — Кой е най-краткият път дотам?
Разпознавайки черните униформи на охраната, мъжът попита:
— Нима не го знаете?
— Току-що ни прехвърлиха от бреговата охрана — отвърна Джордино, — затова не познаваме „Улрих Волф“.
Приемайки присъствието на охранители със спешна задача, шефът по товаренето посочи към един от коридорите.
— Карайте до втория асансьор вдясно. Оставете мотокара и вземете асансьора до палуба Четири. Там е трамвайна спирка Осем. Качете се на трамвая и той ще ви отведе до секция К. После тръгнете по коридора, водещ към канцеларията на охраната и пак питайте там, освен ако знаете кой апартамент точно търсите.
— Този, в който се намират американската научна работничка и дъщеря й.
— Нямам представа къде е това. Трябва да питате шефа на охраната или шефа на секция К.
— Мучас грасиас — подвикна през рамо Джордино, докато Пит подкара към казаната им посока. — „Дотук добре“, казал мъжът на път към тротоара, след като скочил от последния етаж на Емпайър стейт билдинг. — После добави: — Моите поздравления. Да сменим оранжевите си комбинезони с черни беше гениален ход.
— Това беше единственият начин, който можах да измисля, за да не паднем в капана — каза скромно Пит.
— Колко време мислиш, че имаме, преди да ни засекат?
— Ако цапардосаш здравата пазача, той няма скоро да се появи и да се разплямпа. Единственото, което ще разкрият през следващите десет минути, е, че сме карали право към „Улрих Волф“ и сме се качили на борда. Все още не са разбрали кои сме и кого търсим.
Следвайки упътванията на шефа на товарните работи, те спряха с мотокара до втория асансьор. Той беше построен да превозва тежки товари и беше много просторен. Работници придружаваха палета, пълен с консервирана храна. Пит и Джордино се качиха с тях и слязоха на Шесто ниво, близо до перон край коловоз, опасващ целия кораб. В продължение на пет минути те крачиха неспокойно нагоре-надолу по перона. Най-сетне се зададе електрическа мотриса с пет трамвайни коли, боядисани в меко жълто отвън и зюмбюлено лилаво отвътре. Композицията спря безшумно и вратите се отвориха с лек съскащ звук. Двамата се качиха в първата кола, половината седалки на която бяха заети от хора, облечени в разноцветни гащеризони. Като привлечен от магнит, Джордино се настани до една красива жена със сребристоруса коса и сини очи, чийто гащеризон беше в пастелен синьо-сив цвят. Пит се напрегна, като видя лицето й — същото като на член на семейство Волф.