— Древни народи ли? — престори се на изненадан Пит.
— Да, на една цивилизация, открита от нашите предци на Антарктида, наречена аменеи. Те били напреднала раса, която изчезнала след сблъсък на комета със Земята преди девет хиляди години.
— Изобщо не съм чувал за тях — избудалка я и Джордино.
— Нашите учени изследват техните писмени паметници, за да можем ние да научим какво да очакваме през идните месеци и години.
— Как мислите, колко време ще трябва да мине, преди да започнем работата си на суша? — попита Пит.
— Едва след пет, а може би след десет години ще можем да поставим основите на новия ред — поясни Роза.
— Дали ще просъществуват толкова дълго всички тези сто двайсет и пет хиляди души?
— Забравяте, че има още кораби — отвърна тя с гордост. — Флотилията е способна да се самоиздържа. На борда на „Карл Волф“ има петдесет хиляди акра орна земя, която вече е засадена със зеленчукови и овощни градини. „Ото Волф“ ще превозва хиляди животни за храна и разплод. А четвъртият кораб — „Херман Волф“ — е предназначен само за товар. На него ще се натоварят всички съоръжения и машини, необходими за построяването на нови градове, пътища и ферми, когато можем отново да стъпваме по твърда почва.
Джордино посочи табелката над вратата на трамвайната кола.
— Наближаваме секция К.
— Беше ми приятно да се запознаем, госпожице Волф — каза галантно Пит. — Предайте моите поздрави на братовчед си Карл.
Тя го погледна леко изненадана, после кимна.
— Положително ще се видим отново.
Трамваят спря бавно и Пит и Джордино слязоха. Прекосиха перона и се озоваха в преддверие, което се разклоняваше в коридори като спици на велосипедно колело.
— Оттук накъде? — попита Джордино.
— Продължаваме право напред и следваме табелите, сочещи към секция К — каза Пит и тръгна по средния коридор. — Трябва много да внимаваме.
Докато вървяха по безкрайния на вид коридор, минаваха покрай номерирани врати, някои от които бяха отворени, тъй като стаите зад тях се обзавеждаха. Надникнаха в една от тях и видяха просторни луксозни жилищни помещения. Планът беше обитателите да живеят възможно най-удобно, докато чакат да положат основите на своята общност върху онова, което ще остане на земята след падането на кометата.
На стената между всяка врата по коридора бяха окачени картини. Джордино се спря за миг и огледа картина с пейзаж в ярки цветове. Доближи се да види името на художника.
— Няма начин това да е Ван Гог — скептично отбеляза той. — Или е фалшификат, или е репродукция.
— Не, истинска е — възрази убедително Пит и посочи друга картина. — Тези произведения несъмнено идват от музеи и частни колекции на жертвите на Холокоста, откраднати от нацистите през Втората световна война.
— Колко благородно от тяхна страна да запазят тези ценности, които никога не са били тяхно притежание!
— Волфови възнамеряват да отнесат великите произведения на изкуството в обетованата си земя.
Откъде са толкова сигурни, че второто падане на комета ще улучи земята, зачуди се наум Пит. Защо да не е възможно кометата да я подмине отново, както преди девет хиляди години? Готови отговори нямаше, но веднъж измъкнат ли се благополучно заедно с Пат и дъщеря й от това място, той беше твърдо решен да намери отговорите.
След като Джордино изчисли, че са изминали около осемстотин метра, те стигнаха до голяма врата с табела, на която пишеше: „Охрана, ниво К“. Подминаха я бързо и най-накрая стигнаха до обзаведена с вкус приемна с масички, кресла и дивани около голяма камина. Приличаше на фоайе на голям и скъп хотел. Мъж и жена, облечени в зелени гащеризони, седяха зад нещо като рецепция, а на стената зад гърба им висеше картина, изобразяваща Ноевия ковчег.
— Някой от висшестоящите сигурно има мания за кодове в цветове — смънка под носа си Джордино.
— Питай ги къде се намира американската епиграфка, която дешифрира древните надписи — каза му Пит.
— Откъде да знам как е „епиграфка“ на испански?