Охранителите вече бяха заели местата си на кръстовището пред трамвайната спирка. Един от тях пристъпи напред и вдигна ръка. Пит бавно спря електрическата кола и погледна въпросително мъжа.
Без да знае, че Пат и дъщеря й бяха измъкнати от апартамента им, пазачът не се усъмни, като видя две жени в униформените облекла на товарачите, тъй като сред тях също имаше немалко жени, които работеха на вилкови повдигачи и на електрокари. Пат стисна ръката на дъщеря си като предупреждение да не говори и да не помръдва. Освен това обърна лицето й, за да не може охранителят да види крехката й възраст.
Пит беше предположил, че жълтият униформен цвят е определен за ръководна длъжност и почтителният поглед в очите на охранителя го потвърди.
— Какво става тук? — попита Джордино на подобрен от практикуване испански.
— Двама нашественици в униформи на пазачи са проникнали в корабостроителницата и се предполага, че са се качили на борда на „Улрих Волф“.
— Нашественици ли? Защо не ги спряхте, преди да влязат в района?
— Не мога да кажа — отвърна мъжът. — Знам само, че са убили четирима от охраната в опит да избягат.
— Четирима мъртви… — рече тъжно Джордино. — Много жалко. Надявам се да хванете тия свине. Нали така? — обърна се той към останалите от групата му и закима енергично.
— Си, си — потвърди Пит на испански, придавайки израз на отвращение на лицето си.
— Налага се да проверяваме всеки, който влиза или излиза от всеки кораб — настоя охранителят. — Така че трябва да проверим и вашите служебни карти.
— Нима приличаме на нашественици в униформи на охраната? — попита Джордино високомерно.
Охранителят поклати глава и се усмихна.
— Е, не.
— Тогава ни пусни да минем! — Приятелският тон на Джордино изведнъж стана студен и официален. — Чака ни товарене, така че нямаме време да си приказваме с вас. Вече закъснявам за събранието с Карл Волф. Затова, ако не искаш да те оставим, когато настъпи потопът, най-добре се отдръпни от пътя.
Сплашеният охранител свали оръжието си и отстъпи.
— Извинете, че ви забавих.
Тъй като не можеше да следи разговора на испански, Пит настъпи педала за газта едва когато Джордино го сръга в ребрата. Преценявайки, че е най-добре да поддържат впечатлението за корабни работници, той продължи към следващата трамвайна спирка с умерена скорост, въздържайки се с мъка да не отпраши възможно най-бързо. Пускайки едната си ръка от кормилото, той набра номер по телефона си.
Сандекър натисна бутона за високоговорителя още на първото позвъняване.
— Да?
— Обаждаме се от „Лийнинг пица тауър“. Поръчката ви е на път за дома ви.
— Мислите ли, че разносвачът ще намери къщата, без да се лута?
— Той ще се постарае да пристигне, преди пицата да е изстинала.
— Надявам се да успее — отвърна Сандекър, потискайки нетърпението в гласа си. — Вече всички тук сме много гладни.
— Движението е доста натоварено. Ще направим всичко по силите си, за да не се забавим.
— Ще оставя външната лампа да свети. — Сандекър изключи телефона и погледна адмирал Хозафел с мрачно лице. — Извинете ме за глупавия разговор, адмирале.
— Напълно ви разбирам — отвърна възрастният германец любезно.
— Какво е положението? — попита Литъл.
— Не е добро — отвърна Сандекър. — Открили са доктор О’Конъл и дъщеря й, но са изпаднали в огромно затруднение и не могат да избягат от корабостроителницата. „Движението е доста натоварено“ означава, че охраната на Волф е по петите им.
Литъл го попита:
— Какви са според вас шансовете им да се измъкнат благополучно?
— Шансове ли? — По лицето на Сандекър се изписа мъчително изражение; той като че ли се беше състарил с десет години през последния един час. — Те нямат никакви шансове.
31.
Трамваят потегли бавно от спирката, разминавайки се с друг, който се движеше в обратната посока. Макар да се плъзгаше по релсите със скорост близо петдесет километра в час, на Пит му се струваше, че превозното средство пълзи и му идеше да слезе и да го бута. Спирките, обозначени с букви от азбуката, идваха и отминаваха, като при всяко спиране той очакваше трамвайната кола да се напълни с мъже от охраната, които да ги заловят. Когато на спирка W слязоха и се качиха пътници, надеждата на Пит нарасна, но на спирка X късметът им изневери.