Пит натисна няколко бутона и колата внезапно намали скорост. В мига, в който червените цифри на скалата на скоростомера отчетоха петнайсет километра в час, той изкрещя:
— Готови, скачайте!
Той поостана, докато ги види всички вън от трамвайната кола, после отново натисна бутоните и когато скалата показа сто километра в час, напусна кабината и скочи, докато трамваят бързо набираше скорост. Докосна меката почва първо с ходилата си, след което се претърколи с инерцията на артилерийско гюле до леха от декоративни храсти, като изпочупи клоните им и ги наби с тежината си в пръстта. След малко, олюлявайки се, се изправи на крака и усети болка в едното коляно, но тя не му пречеше да върви.
Джордино се озова зад него и му помогна да възстанови равновесието си. С облекчение той видя, че лицата на Пат и Меган не са изкривени от болка. Те като че ли бяха заети повече да изчеткват с ръка пръстта и боровите иглички от косите си. Трамваят се беше изгубил от поглед зад завоя, но стълбите, водещи към първия кей, се намираха на не повече от петнайсет метра и наблизо не се виждаше никаква охрана.
— Къде отиваме? — попита Пат, леко успокоена.
— Преди да хванем самолета си — отговори Пит, — ще трябва да поплуваме малко с лодка.
Той я хвана за ръката и я повлече след себе си, а Джордино пък обгърна с ръка раменете на Меган и двамата тръгнаха след тях. Четиримата вървяха по релсите и стигнаха до кей номер едно. Както бе предположил Пит, охранителите бяха обкръжили трамвайната спирка при секция Z, на двеста метра нагоре по коловоза. Настана смут, когато трамвайната кола профуча покрай спирката, изчезна зад завоя и продължи покрай леерното ограждане на левия борд на кораба. Охранителите, напълно сигурни, че нашествениците все още се крият в трамвайната кола, се спуснаха след нея веднага след като шефът им нареди да бъдат изключени енергийните мрежи за трамвайната система.
Пит прецени, че ще изминат още седем минути, преди охраната да стигне до спрялата кола и да види, че е празна. Ако четиримата не слезеха дотогава от кораба, залавянето им щеше да им е вързано в кърпа.
Никой от работниците на кея не им обърна внимание, когато заслизаха по стълбите за кея. Между първия и втория кей бяха завързани три плавателни съда: малък седемметров ветроход, дванайсетметров моторен катер „Гранд Банкс“ и една класическа седемметрова моторница.
— Качваме се на най-голямата лодка — каза Пит, крачейки спокойно по кея.
— Както разбирам, няма да идем да си приберем водолазната екипировка — подметна Джордино.
— Изключено е Пат и Меган да стигнат до брега живи с плуване в тази ледена вода. Най-добре е да пробваме късмета си по повърхността.
— Моторницата е по-бърза — изтъкна Джордино.
— Да, така е — съгласи се Пит, — но охраната ще стане подозрителна, ако види бърза лодка да отпердашва нанякъде от корабостроителницата. Моторният катер „Гранд Банкс“, плавайки спокойно по водата, няма да привлече ничие внимание.
Пит се приближи и спря до мостчето. Един докер миеше с маркуч палубата.
— Хубава лодка — подвикна му Пит усмихнат.
— А? — докерът явно не разбираше английски.
Пит тръгна по мостчето и посочи изящните линии на „Гранд Банкс“ 42.
— Хубава лодка — повтори той и влезе в мостика.
Докерът го последва, като започна да протестира, че влизането е забранено, но щом се озоваха вън от полезрението на другите работници на кея, Пит му заби силен юмрук в челюстта и го просна на пода. После подаде глава навън от кабината и извика:
— Ал, отвързвай въжетата. А вие, дами, бързо на борда.
Пит огледа приборите на пулта за управление. Завъртя ключа и натисна двата стартерни бутона. В машинното отделение долу чифт големи корабни дизелови двигатели се завъртяха и шумно забоботиха. Той плъзна десния прозорец настрани и надникна навън. Джордино беше отвързал предните и задните въжета и се качваше на борда.
Пит задейства реверсивния механизъм и много бавно започна да отлепва лодката от кея в посока към откритите води на двайсетина метра назад. Подмина двама докери, които монтираха леер около кея и им помаха с ръка. Те му помахаха в отговор. Много по-лесно е да се измъкнеш крадешком, помисли си той, отколкото да се втурнеш през оградата за добитък като разярен бик.