Катерът стигна края на кея и навлезе в открити води. Сега кърмата на огромния кораб се извисяваше над него. Пит отмести лоста до положение „Напред“ и „Гранд Банкс“ се плъзна покрай „Улрих Волф“. За да стигнат до фиорда и излязат от района на корабостроителницата, те трябваше непрекъснато да плават покрай плаващия титан. Пит увеличи скоростта до осем възела — умерен ход, който според него нямаше да събуди подозрения. Засега нямаше викове, алармени звънци или подсвирквания, нямаше никакви признаци, че са преследвани, нито прожектори, които да ги осветят на фона на тъмната вода.
При тази скорост щяха да са им нужни петнайсет минути, за да изминат цялата дължина на суперкораба и да завият покрай носа му, преди да се отдалечат на безопасно разстояние и извън обсега на светлините от корабостроителницата. Петнайсет мъчителни минути, които щяха да им се сторят цели петнайсет години. Това беше само първото препятствие. Тепърва им предстоеше да се измъкнат от патрулните лодки, а дотогава имаше вероятност екипажите им да бъдат предупредени за бягството на нашествениците с моторния катер „Гранд Банкс“.
Те не можеха да направят нищо, освен да стоят на закрито в главната кабина и да наблюдават как подминават огромния кораб. Множеството прозорци от носовата част до кърмата светеха отвътре и отвън като бейзболен стадион по време на вечерен мач. Ако славните класически лайнери „Титаник“, „Лузитания“, „Куин Мери“, „Куин Елизабет“ и „Нормандия“ се наредяха по дължина един до друг, пак нямаше да покрият дължината на „Улрих Волф“.
— Така бих си хапнал един хамбургер сега — подметна Джордино с желанието да намали напрежението.
— Аз също — каза Меган. — Те ни даваха само някаква безвкусна питателна храна.
Пат се усмихна, макар лицето й да изглеждаше напрегнато.
— Още малко, миличка, и ще си хапнеш и хамбургер.
Пит се извърна назад от щурвала.
— Как се отнасяха с вас?
— Не грубо — отвърна Пат, — но никога не са ми нареждали толкова много противни и нахални хора. Караха ме да работя по двайсет часа на ден.
— За да дешифрираш аменейски надписи от друга камера ли?
— Не, те не бяха от друга. Бяха снимки на надписи, направени в потънал град, който открили на Антарктида.
Пит я погледна с любопитство.
— На Антарктида ли?
Тя кимна.
— Скован между ледовете, нацистите го открили преди войната.
— Елзи Волф ми каза, че разполагали с доказателство, че аменеите били построили шест такива камери.
— Това не знам — призна Пат. — Останах обаче с впечатлението, че те използват заледения град за някаква цел. Само че не разбрах каква.
— Научи ли нещо ново от надписите, които те принудиха да разчетеш?
Докато разговаряше, тъгата и безпокойството по лицето на Пат изчезнаха.
— Тъкмо започвах работата си над тях, когато вие двамата нахълтахте в апартамента. Те бяха изключително заинтересовани да узнаят какво ние сме дешифрирали от камерите в Колорадо и на остров Сен Пол. Изглежда, че Волфови отчаяно желаят да проучат разказите на аменеите, описващи последиците от падането на кометата.
— Това е така, защото всички надписи, които са намерили в потъналия град, са отпреди катаклизма. — Той замълча и посочи с брадичка коженото й куфарче.
— Там ли е всичко това?
Тя го повдигна.
— Тук са снимките от камерата в Антарктида. Как можех да ги оставя!
Той задържа поглед върху лицето й.
— Вече не се раждат жени като тебе.
Може би Пит щеше да добави още нещо, но видя, че една лодка пресича пътя им на стотина метра пред тях. Приличаше на работна лодка и държеше постоянен курс, когато зави и мина покрай левия борд на „Гранд Банкс“. Екипажът изглеждаше съсредоточен в работата си и не обърна никакво внимание на моторния катер.
Когато наближиха предната секция на „Улрих Волф“ и все още никой не ги преследваше, Пит се поотпусна малко и попита:
— Казваш, че те проучват какво ще бъде положението след падането на кометата.
— Да, и то сериозно проучват. Предполагам, че искат да съберат по възможност всички данни, необходими за оцеляването им.
— Все още не разбирам защо Волфови са толкова сигурни, че някаква комета ще се върне и ще се сблъска със Земята до няколко дни според предсказанията на аменеите, направени преди девет хиляди години — каза Пит.
Пат поклати бавно глава.