Вече бяха далече от корабостроителницата, оставаше им да изминат не повече от три километра.
Моторницата с извънбордов двигател се намираше на около стотина метра встрани и малко зад тях. Причината охранителят зад щурвала да не открие огън с бушмастера си беше, че се опасяваше да не улучи партньора си.
Джордино се върна в кабината с четири шишета от тенекиена кутия, пълни с разтворител, който се използваше за почистване на маслото и греста в машинното отделение. Шишетата бяха запушени с тънки парцалени ленти. Той внимателно постави бутилките върху възглавниците на една от пейките. Набитият италианец имаше голяма рана на челото си.
— Как пострада? — попита го Пит.
— Ами от един мой приятел, който не може да управлява плавателен съд. Бях отхвърлен в другия край на машинното отделение и така си джаснах главата в една тръба, че искри ми излязоха пред очите. — В този момент Джордино зърна неподвижното тяло на изпадналия в безсъзнание охранител, проснато отвън пред вратата. — О, моите най-искрени извинения. Значи си имал гост.
— Да, но неканен.
Джордино застана до Пит и се загледа през преградата срещу вятъра в приближаващата се патрулна лодка.
— Не давай никакви предупредителни изстрели на екипажа. Всички са въоръжени до зъби и само си търсят извинение да ни обърнат във водата.
— Не ми се вярва — каза Пит. — На тях все още им е нужна Пат. Може и да се отнесат грубо с нея и Меган, но няма да ги убият. Ние с теб обаче ще станем история. Но смятам да им поднеса малка изненада. Ако ги привлечем достатъчно близо, може и да ги зарадваме с празничен огън на открито.
Джордино се обърна и се вторачи в лицето на Пит. Повечето мъже на негово място щяха да си помислят, че поражението им е неминуемо, но той не видя и сянка на подобна мисъл в очите му. Те изразяваха единствено пресметната решителност и леко проблясваха от очакване.
— Ти — каза Пит на Джордино, — ще се занимаваш с играчките си. Дай ми оръжието си и иди да залегнеш ниско в другия край на мостика, докато не чуеш изстрели.
— От теб или от тях?
— Няма значение.
Джордино му подаде автомата си без повече въпроси, а в това време Пит увеличи още малко оборотите на двигателите. „Гранд Банкс“ даваше всичко от себе си, но все пак това беше плавателен съд, предназначен за удобни разходки по вода, а не за надбягване.
Командирът на патрулната лодка не се поколеба да скъси разстоянието до моторния катер. Нямаше причина да смята, че някой на борда ще е достатъчно луд да напада плавателен съд, въоръжен с две картечници плюс ръчни стрелкови оръжия, носени от мъже, обучени да убиват при най-малката провокация. Той огледа „Гранд Банкс“ през очилата си за нощно виждане, видя само един мъж да стои зад щурвала в мостика и направи огромна грешка в качеството си на нападател — дълбоко подцени неприятеля си. Прожекторите бяха насочени към „Гранд Банкс“ и обливаха с ослепителна светлина моторния катер.
Пяната около носа се стопи, когато единайсетметровата патрулна лодка се доближи до „Гранд Банкс“ и полека се изравни с борда му на разстояние не повече от пет-шест метра. От мястото си Пит присви очи от силната светлина и различи по един мъж зад всяка от картечниците, насочени право към него. Други трима мъже стояха рамо до рамо на откритата палуба зад кабината, въоръжени с бушмастери. Пит не можеше да види Джордино, приклекнал ниско в другия край на мостика, но знаеше, че приятелят му е готов да запали или с кибрит, или със запалка тампоните в гърлото на бутилките, пълни със запалителна течност. Моментът беше изнервящ, но не и лишен от надежда, поне в съзнанието на Пит.
Той не изгаряше от желание да убива някого, дори такива закоравели убийци, към които гледаше сега, и на чиито зли съмишленици се беше натъкнал в Колорадо. Нямаше съмнение, че животът му, както и този на Джордино нямаше да струва и пукната пара, ако двамата бъдеха заловени. Видя, че командирът на патрулната лодка доближи микрофон до устата си.
Пит беше разбрал, че думата „алто“ означава „спри“ и не му беше трудно да предположи, че думите, които я последваха, означаваха, че ако не прави онова, което му се заповядва, охранителите ще открият огън. Направи знак с ръка, че е разбрал, после хвърли още един поглед първо към разстоянието, което го делеше до дефилето — вече по-малко от осемстотин метра — а след това и към втората патрулна лодка, за да прецени кога тя ще се притече на помощ на тази. После провери дали двете автоматични оръжия са здраво втъкнати в колана на гърба му и едва тогава превключи двигателя на празен ход.