Отиде до вратата на мостика, но не прекрачи прага, вдигна ръце и застана в ярката светлина на прожектора. Не си направи труда да използва ограничения си речник от испански думи и извика на английски:
— Какво искате?
— Не се съпротивлявайте! — заповяда командирът, без да използва микрофона, тъй като лодката беше вече съвсем близо. — Изпращам хора на борда ви.
— Как да се съпротивлявам — отвърна Пит с нотка на отчаяние в гласа, — след като не съм въоръжен като вас.
— Кажете на другите да излязат на палубата!
Без да сваля ръцете си, Пит се обърна и се направи, че предава заповедта.
— Страхуват се, че ще ги застреляте.
— Няма да застреляме никого — отвърна командирът с мазен глас.
— Моля ви, изгасете тая светлина — каза Пит. — Заслепявате ме, а и плашите жените.
— Останете на мястото си и не мърдайте! — извика нервно командирът.
След малко патрулната лодка намали ход и застана под ъгъл спрямо „Гранд Банкс“. На един-два метра от моторния катер двама от охранителите свалиха оръжията си и се заеха да спускат ударосмекчителите над леерното ограждане на патрулната лодка. Това беше удобен случай, който Пит очакваше. Дори мъжете зад картечниците се отпуснаха, а единият даже запали цигара. Тъй като и екипажът и командирът им не виждаха никаква заплаха, бдителността им намаля — явно чувстваха, че положението е под техен контрол.
Държането им беше точно такова, на каквото се надяваше Пит.
Хладнокръвно и с точно премерени движения той стрелна ръцете си зад гърба, извади едновременно двата автомата, насочвайки ги съответно към мъжа зад носовата картечница и към стрелеца на кърмата и започна да натиска спусъците колкото бързо позволяваха пръстите му. От разстояние четири и половина метра не можеше да не улучи. Картечарят на носа се свлече на колене с куршум в рамото. Стрелецът на кърмата изхвърли ръце нагоре, залитна назад и се прекатури през планшира във водата.
Почти в същия момент възпламенените бутилки полетяха над мостика на „Гранд Банкс“ и се посипаха като метеорен дъжд върху кабината и палубите на патрулната лодка. Пръскайки се на парчета от удара, съдържанието на бутилките се запалваше и избухваше. Огнената течност се разля по патрулната лодка и я превърна в горяща клада. Буквално цялата открита кърмова палуба и половината от кабината бе обзета от пламъци. Огнените езици скоро забълваха от всеки отвор. Осъзнавайки, че са на път да изгорят живи, всички от екипажа започнаха да скачат в студената вода. Раненият картечар в носовата част също запълзя по палубата между пламъците и скочи зад борда. Без да обръща внимание на пламъците, плъзнали по дрехите му, командирът изгледа с унищожителен поглед Пит, преди да размаха юмрук и да скочи във водата.
Свирепа мижитурка, нарече го наум Пит.
Той не изчака повече от секунда. Втурна се към пулта за управление в мостика и мигом включи двигателя на пълен напред, възобновявайки прекъснатото пътуване на „Гранд Банкс“ към дефилето. Едва тогава си отпусна малко време да се обърне и погледне към патрулната лодка. Тя цялата бе обгърната от пламъци, които подскачаха високо към нощното небе. Черен дим се извиваше нагоре и закриваше звездите. След минута резервоарът й за горивото избухна и във въздуха като фойерверки изригнаха горящи отломки. Лодката се наклони назад и кърмата й започна да потъва със съскащ звук от допира на пламъците с ледената вода. После с огромна въздишка, сякаш имаше душа, плавателният съд се загуби от поглед под водата.
Джордино дотича до мостика и застана на вратата, загледан в плаващите обгорели отломки и петното гориво, разлято върху повърхността.
— Точна стрелба — рече той тихо.
— Чудесно мятане.
Джордино изпъна врат към втората патрулна лодка, която се носеше стремглаво по фиорда. После се обърна леко и погледна към брега.
— Скоро ще ни настигнат — отбеляза той.